Подбрахме пет любими цитата за смисъла на живота:

1. „Никога не забравяй, че всяка от думите ти е като перо, отнесено от вятъра. Веднъж изречена, никакво усилие, независимо колко е сериозно и колко дълбоко от сърцето ти идва, не може да я върне обратно. Подбирайте думите си добре и мислете, преди да ги изречете, особено пред онези хора, които истински обичате!“ – Джериес Авад, из „Скритият дар“

2. „Запомнете, че в днешния свят преди таланта, енергията, концентрацията, целеустремеността и всичко останало, за което се сетите, стои ДОБРОТАТА. Колкото повече доброта и жизнерадост внасяме в ежедневието си, толкова по-добър ще бъде и самият свят. Свят на доброта и жизнерадост, така този свят винаги е по-добре. А всички важни думи като сила, справедливост и истина, не биха били незначителни спрямо величието на добротата.“ – Стивън Фрай

3. „Достойнството на човека не се мери по обкръжаващите го хора, когато е на върха на успеха, а по способността да не забравя чия е ръката, която му е била протегната, когато най-много е имал нужда от това. Ако тази ръка е изцапана с кръв или пот, все тая – човек на ръба на пропастта не пита кой му помага да се върне на твърда земя. Чувството на благодарност е твърде важно. Никой не стига много далеч, ако забравя хората, които са били до него, когато е имал нужда от тях. И никого не е необходимо да помни, че е помогнал или че са му помогнали. Господ наблюдава своите синове и дъщери и възнаграждава само онези, които се държат според дадената им благословия. – Паулу Коелю, из „Победителят е сам“

4. „Когато нещата в живота ви вървят трудно, когато изглежда, че всичко е срещу вас, когато сте притиснати в ъгъла, когато небето е мрачно и не можете да видите никаква светлина, тъкмо това е времето да проявите своя характер и да покажете от какъв материал сте направени. Ако има нещо във вас, нещастията ще го изкарат наяве. Онова, което човек прави въпреки обстоятелствата, а не благодарение на тях, е критерият за способността му да успее. “ – Орисън С. Марден, из „Радостите на живота“

5. „Виждаш ли, когато ти казвах, че животът е партньор. Че трябва да го приемаш като приятел, да танцуваш с него, да даваш, да даваш без да си правиш сметки. И че по-късно той откликва и ти връща даденото… Че човек трябва да се вземе в ръце, да работи върху Себе си, да приема грешките си, да ги поправя, да е инициативен. И тогава животът влиза в ритъма. Започва да танцува с теб.“ – Катрин Панкол

Източник: HighViewArt