Има емоции, които просто искаме да споделим. Чувства, навяващи на определени мисли, които изпитваме нужда да изкажем пред доверен човек.

Да, тази напориста нужда е породена от надеждата ни, че този някой – който и да е – ще ни разбере, съчувства… помогне.

Защо? За какво! Как…

Произлизайки от позицията, че всички ни разбират, допускаме грешки, носещи повече неудовлетворение, отколкото освобождение.

Докато не осъзнаем, че сме си самодостатъчни, достойни на себеуважение и доверие, ще се лутаме в търсене на спасение!

Истината е, че по този начин бягаме от себе си. По-добре да спрем, да погледнем вътре в себе си и осъзнаем, че ние можем да си помогнем сами.

Как да спрем времето – с целувка. Как да пътуваме във времето – с хубава книга. Как да избягаме от реалността – със завладяваща музика.

Как да усетим настоящето – записвайки своите мисли. Как да се освободим от тежестта на времето – дишайки.

Сега знаете! Разбирате, че ние сме „най-добрата си приятелка“ и никой друг не би могъл да ни разбере по-добре от нея.