В края на тази година е сигурно, че всеки от нас ще направи своята равносметка и ще трябва да се погледне в огледалото и да си спомни за онези грешки, които дерат по повърхността на душата.
За онази тъпа болка, която не ни позволява да затворим очи и просто да се отдадем на няколко часа почивка, защото някъде беше написано, че когато душата е изморена, тогава сънят не може да помага.
Мнозина трябва да усещат точно това – онова неприятно чувство, което ни причинява сериозни главоболия и дори не знаем защо.
И точно тук се появява силата на самопрощаването. Звучи странно, нали? Как така да си кажа, прощавам си? Оказва се, че това може да свърши изключително много работа, когато тежестта започне да ни кара да залитаме. Странно е, ала всички сме само хора и грешим, а щом не можем да простим на себе си, как да продължим напред?
Затова намерете време да си простите сами за всички глупости и думи, които са излетели от устата ви, изпреварвайки мисълта. Думата е като камъка и щом полети, никой не може да го спре.
Същото важи и за всичко, което сме поискали да кажем, но въпреки това сме замълчали, дали от страх или по друга причина. Понякога се страхуваме да кажем на човек, че го обичаме, друг път имаме нужда да го чуваме, вместо да го изричаме. Все пак е редно просто да си простим и за тази грешка.
Осъзнавам, че това е най-трудно, но опитайте се да си простите за онези връзки, които изгорихте. Направили сте най-доброто, на което сте били способни, но понякога любовта трябва да си тръгне, за да дойде по-добрата и по-силната.
Ще се наложи да си простиш и на себе си за всички онези грешки, които си направила сама и за пътищата, които не са били правилни за теб. Не си първата, нито последната грешница. Действията ни често са способни да пораждат болка и да оставят сериозни белези върху другите.
Нито един човек не напада, преди да бъде застрашен и точно така се раждат най-грозните човешки действия. Поискай прошка, но ако не ти дадат, прости си сама. И не забравяй, че не винаги можеш да бъдеш права. И накрая се опитай да си простиш за всичката болка, която си си причинила.
За онези моменти, когато си вървяла срещу себе си и принципите си. За миговете, когато си знаела, че тази битка е изгубена, но въпреки това си продължавала да го правиш. Не забравяй, че си само човек!
И никога не спирай да искаш прошка. Лично аз си спомням как една вечер потърсих номера на една пълна съученичка, за да я помоля за прошка, че като малък съм я обиждал за килограмите.
Нямах смелост да я набера и да и кажа, използвах SMS, където кратко и ясно и обясних, че съжалявам искрено за държанието си. И до днес смятам, че това продължава да е най-доброто решение за 2016 година!
