Въпроси и отговори, които ще разсеят чувството за дълг да сме в компанията на неговите приятели. Защо е толкова „важно“ партньорът ни да харесва близките ни познати?
Истината е, че всяка една от нас има определен идеал за „щастлива двойка“. Когато съжителстваме с някой и знаем, че ни обича, си казваме: „Щом той е влюбен в мен, приятелите ми ще му харесат!“
От една страна, искаме да съхраним свободата си и да се виждаме с тях колкото и когато искаме. От друга (не)съзнателното желание „всички да заживеят щастливо“ е плод на собствената ни идея за „перфектен мъж“.
Парадоксът е, че ние търсим неговото одобрение. Защо ни е нужно да имаме неговата благословия, за да дружим с определени хора, които познаваме много преди да го срещнем?! Малцина си го признават, но повечето от нас са неуверени в себе си… или по-точно в любовта.
В един или друг момент сме склонни да прекратим приятелство, за да запазим човека до себе си и създадем семейство. Индивидуална нужда, оправдаваща ситуацията.
Ами, ако той не ги харесва? Какво правим! Колкото и близки да сте със своя партньор, личното пространство е редно да бъде съхранявано. При „независимите“ двойки това е лесно постижимо. Различно е при тези, чиято емоционална връзка е по-силна от физическата. Любовта е щастие, удоволствие, душевна хармония, а не затвор, където двама души се събират.
Можем ли да накараме любимия да заобича приятелите ни? Всеизвестно е, че във всяка двойка един от партньорите е водещата фигура. Това не означавам, че той и/или тя трябва да се възползва от силата си, за да контролира другия. Истината е, че всичко е възможно, но рисковете са големи и своеобразни. Въпрос на такт – начин, по който да поставите въпроса и да намерите решение – заедно.
Как? Всяка една от нас познава себе си, разбира и своите приятели. Следователно доверието ни, което имаме към близките си е солидно. Toва подразбира, че искаме същото от партньора си, който безспорно има нужда от време, за да ги опознае. Основно правило е да бъдем гъвкави и съпричастни. Препоръчително е да подхождаме с разбиране и търпение, защото един ден ние можем да бъдем на неговото място.
