-Сърдита ли си?
– Не!
– А защо мълчиш?
Понякога си мисля, че този, който е събрал мъжете и жените на едно място, преди това е изпил три опаковки „Лексотан“ и ги е полял с двойна доза сироп за кашлица с „Кодеин“. Просто няма друга причина два толкова различни свята да бъдат събрани върху една сфера!
ТЯ е тиха, става рано, затваря вратата зад себе си все едно сгъва кадифе, прави си кафе и застава пред прозореца, за да се наслади на 7-те минути, в които къщата ще продължава да спи. Гледа изгрева на слънцето, а с мисълта си е полетяла някъде съвсем далеч…
Може наум да си рецитира стих на Блага Димитрова или пък да си спомня точния цвят на водораслите около Корабите в Синеморец в 15:43 часа през май…
ТОЙ събужда със себе си цялата къща – лампите, децата, кучетата, ключалките дори. За седем крачки тресва две врати по четири пъти. Пикае от високо, пръска, цапа…
Прозява се и си почесва лявата плешка. Влиза за душ, но преди това два пъти пита къде му е халатът. Голямо черно нещо трудно се забелязва в празна бяла стая…
Те са различни, но са заедно в различията си. Допълват се. Като вятър и сухо листо, като падащ кестен и плешиво теме на господин на 56… Разделя ги планина обаче, когато…
Когато се скарат, ТОЙ се превръща в порой от думи. Тя – в мълчание!
Ами, просто на една жена не винаги й се говори! Иска да мълчи. Не… тя самата иска да се превърне в мълчание! Мълчанието е дрехата, която става на всяка жена, дори да не съдържа никакъв еластан. Ръкавите му никога не са дълги. С него не й е студено, нито се поти. Мълчанието те загръща и се чувстваш уютно в него. Мълчанието е дреха, която всяка жена може да си позволи, независимо каква заплата получава.
Жената не може да оцелее в света на обидите, викането и острия тон, както спанак не би оцелял на Луната. Затова тя се затваря в себе си. И мълчи.
Мъжете не разбират женското мълчание. Не разбират, че то не е цупене, не е сърдене. То е начин жената да храносмели случилото се. Да го сдъвче, да го изстрада с всяка своя клетка, да повърне, да изплюе, да се отърве, да осмисли, да пречупи…
Но кой ли мъж може да разбере що е то меланхоличното настроение и какво има в отвеяния поглед?! Тези неща нямат етикет със съдържание, не се пъхат в бутилка от бира, не им се завиват гайки, не се движат с 200 по магистралата и не са пържоли!
Когато една жена мълчи, тя не наказва мъжа до себе си! Тя не се прави на интересна! Нито на важна, нито на голямата работа! Не я притискай и не я насилвай. Внимавай обаче и да не закъснееш с проявата на внимание! Мълчанието й е като лятна буря – повече плаши, отколкото вършее. Но някои летни бури свличат цели градове!
„Ама, да си каже, бе, брато! Аз как да разбера какво й е!“
Ами… не…
Тя не може да каже!
Тя не иска да каже!
Защото ако си отвори устата, може да избълва змии. Зелени, отровни… А сега ги укротява зад зъбите си, в душата си. Тя се е загърнала в своята мълчалива дреха, сипала си е чай и е избягала някъде далеч от стаята, в която още ехтят думите от караницата.
Може би наум си рецитира стих на Блага Димитрова или пък си спомня точния цвят на водораслите около Корабите в Синеморец в 15:43 часа през май…
Автор: Росица Николова
