Не осъзнавах колко е нездравословна връзката ми, докато не беше прекалено късно. „Всяка двойка има скандали“, си мислех. Но не всеки напуска скандала, мислейки си, че е „глупав“ или „с леко поведение“ и с по-ниско самочувствие всеки следващ път.

Това е защото грижовният партньор никога няма да употреби такива думи или да накара половинката си да се чувства необичана. Ако някой друг беше проявил неуважение към мен, инстинктът ми щеше да е да се защитя. Но когато някой, който би трябвало да ви обича, се държи ужасно с вас, е объркващо и нещата не са толкова прости, колкото изглеждат.

Отне ми около 6 месеца от връзката, за да започна да различавам червените сигнали, защото не всички знаци бяха там от началото. Започна като всяка друга връзка, с етапа на хлътването и етапа на „медения месец“. Но когато нещата се задълбочиха, същото се случи с обидите, заплахите и контролът. Макар и да беше на 800 километра от мен, се чувствах сякаш съм под постоянно наблюдение.

Случайните видеообаждания, за да провери къде съм и изискванията за снимки, за да види с кого съм, бяха нещо обичайно, а Адът се стоварваше върху мен, ако не бях на линия в даден момент. Да имам изпит. Няма значение. На работа съм? Напусни. Ревност, недоверие и несигурност от негова страна бяха в основата на нашата връзка.

Бях на ръба през цялото време, прилошаваше ми в секундата, в която се будех, чудейки се дали денят ще бъде добър или не. Бях първи курс в университета и си стоях в общежитието, защото не исках гаджето ми да ми крещи, че съм излязла.

Той беше манипулативен, а за съжаление, аз бях влюбена.

Не преувеличавам, казвайки, че споровете ни бяха като скандали. Бяха консумиращи, изтощителни, разрушителни, дълги и редовни. Бях физически и емоционално изцедена денем и нощем, докато накрая бях тотално вцепенена. Станах експерт в това да приемам отношението му без никаква реакция, което само влоши нещата, защото не можех да излея чувствата си.

Вероятно си мислите „Добре, защо не си си тръгнала?“. Е, не беше толкова лесно. Карахме се почти всеки ден, затова се вкопчвах в дните, в които това не се случваше. Пътите, в които беше мил към мен бяха достатъчни да си мисля, че му пука и понеже бяха редки, бяха по-уважавани и запомнени от ежедневната бъркотия, която се беше превърнала в нещо нормално.

Това, че беше надалеч, правеше така, че да ми липсва повече и ме караше да копнея за месечните му посещения. Схващането, че любовта е наркотик, не е шега. Може да ни накара да правим най-лошите неща и да се примиряваме с най-отвратителните ситуации, че никой нормален човек не би могъл да издържи. След две години в университет в Северна Калифорния, се преместих на север, за да бъда с него.

Но нещата само се влошиха и в един момент си спомням, че се примирих, че съм в застой. В началото не можех да си представя да бъда с друг, въпреки това колко лоши бяха нещата. А накрая – четири скапани години по-късно – не можех да си представя да бъда щастлива.

Денят след като завършихме университета заедно, се преместихме във Сан Франциско, за да започнем работа. Не можех да понеса повече след една опредена караница, само седмица по-късно. На следващия ден взех чанта с необходимото с мен в работата и никога не се обърнах назад. Не беше ясен край, но в крайна сметка беше окончателен. А в момента не мога да бъда по-щастлива!

Освен, че намерих щастие, има и още няколко положителни неща, които произлязоха от опита ми.

1. Развих си силна работна етика.

Когато се преместих не казах на родителите си. Налудничаво, нали? И когато разбраха, спряха парите ми и трябваше да плащам сама за образованието, наема и всички други неща, за които не се бях тревожила преди.

Освен, че посещавах редовно лекциите си, работех 5 дни седмично и посещавах студентски практики. Работех много и се справях превъзходно във всяка област, което ми помогна, да получа мечтаната си работа веднага щом завърших.

2. Научих се да бъда независима жена, която не се нуждае от никого.

Единственият човек, на когото можех да разчитам през тези четири години, бях самата аз. Партньорът ми не се държеше добре с мен, връзката ми с родителите ми почти не съществуваше и бях принудена да спра контакт с някои приятели.

Развих дебелокожие, станах си самодостатъчна и успявах да свърша необходимото, въпреки случващото се около мен.

3. Научих се как да разпознавам боклуците отдалеч.

Благодарение на тази връзка звам точно какво прави партньорът добър или лош. Червените флагове сега са като светлинни сигнали и колкото и да е тъжно, че трябваше да преживея грозната страна на връзките, за да науча как трябва да се отнася един мъж с мен, това все пак се случи.

4. Имам нулева толерантност към хората, които не ме уважават.

Нула. Не ми пука кой си ти – няма да се примирявам с това.

5. Нямаше да бъда тази, която съм днес.

Ако не бях преживяла всичко това, нямаше да бъда уверената, независима и силна жена, която съм днес. Може би след време щях да стана, но опитът ми определено забърза процеса. Горда съм от това, в което се превърнах и се надявам да използвам проблемите си от миналото, за да дам пример на други жени, за да не им се налага и на тях да се учат по трудния начин.

Ако имате чувството, че не можете да напуснете нездравословната си връзка, не се срамувайте да потърсите помощ и да се свържете с тези, които ви обичат. Може да ви се струва, че този човек е целият ви свят, но заслужавате партньор, който се държи с вас като с кралица!