За никого не е тайна, че всяко дете обожава баба си, дори повече от майка си. Това може и да ви обижда като родители, но признайте, че и вие храните подобни чувства към бабите си.

Ето 10 основателни причини защо баба е по-добра от мама.

Баба готви по-добре

Колкото и вкусни да са на мама манджите, друго си е баба да ти сготви. Дали защото има повече кулинарен опит или пък защото тайната й подправка е капка любов, но за никого не е тайна, че на баба гозбите са по-вкусни. А и освен това баба няма нищо против да готви заедно с внуците си, нищо че в кухнята ще настане война с брашно и яйца. Важното е децата да са щастливи.

Баба има повече време за игра с внуците

 Ако мама и тати обичайно са заети, особено когато става дума за игри, баба винаги е насреща. Никога няма да чуете от баба: „Сега нямам време, изчакай малко.“ „О, игри? Не ме занимавай, върви си играй със сестра си!“ „Не виждаш ли, че съм зает?!“ И после се чудите защо нямате спомен от детството ви с вашите родители, а си спомняте моментите с баба и дядо пределно ясно.

Баба глези

Това не се харесва на родителите, но децата са истински фенове на бабите си, защото ги глезят. Баба е търпелива  Родителите винаги бързат и винаги гонят някакъв график. Докато бабите са винаги готови да изчакат още 5 мин детето да си поиграе в парка.

Баба е добър слушател

Докато при мама важи правилото „Всичко казано може да се използва срещу теб“, то бабите са прекрасни слушатели и никога няма да накарат детето да съжалява, че им е споделило нещо

Баба не критикува

Родителите постоянно намират за какво да се карат на децата – не са си подредители стаята като хората, облякли са си дрехите наобратно, нацапали са дивана с шоколад. Докато баба е тази, която ще се радва и поощрява всичко, което детето е направило, макар и по грешния начин.

На баба може да се разчита за всичко

Баба е тази, която ще помогне в труден момент, която ще разбере проблемите на детето, която може да пази тайна.

Баба и внуче Баба внучето приспива

и му пее тя сънлива:

— Нанкай, внуче, Сънчо дойде

из горица да те води.

Там играй ти,

колко щеш, мило,

тъй ще порастеш.

Баба клюма, клюма, пя,

после сладичко заспа.

Внучето се понадигна

и на баба песен викна:

— Нанкай, бабо, Сънчо дойде

из горица да те води.

Там играй ти, колко щеш, бабо,

тъй ще порастеш.

Нанкай, бабо, в топла стая

— аз навън ще поиграя!

Автор: Васил Стоянов

Източник: diana.bg