Meждуличностните отношения ме вълнуват от дете. Винаги съм искала да разбирам повода, реакцията, мотива, да имам отговорите на въпросите „Защо той така, а тя така, а пък аз еди-как си?“. От любопитство и от желание да познавам по-добре и в детайли човека и себе си.

Когато познаваме защитните механизми на човешкото поведение, то със сигурност ще осъзнаем в пъти по-добре проблемите си, както и причините за „странното“ и „нелогично“ поведение у другите. Информацията, която споделям е ориентировъчна. Тя не бива да се абсолютизира и фанатизира. Добре е да я прилагаме повече към себе си отколкото към другите, защото може да сме субективни и да се окаже, че „търсим под вола теле“.

Взаимодействието, общуването между хората се разгръща от действието на т.нар. защитни механизми. То произтича поради факта, че човек иска да се самооценява в позитивен план и процесът на взаимодействие винаги определя самооценката му, иска да се представи в позитивна светлина.

Самооценката е предопределено от бимодалността. Бимодалността на човека се изразява в способността му да съотнася обективната реалност със субективната реалност (рефлексия и саморефлексия). Позитивната самооценка се гради на желанието да се представи човек в конструктивна светлина. Това произтича от бягството от тревожността и стреса. Друго обяснение на защитните мехнизми се гради въз основа на психоанализата и его защитите.

Поведенчески стратегии:

– Заучена безпомощност: в детството на детето, когато е безпомощно (например, ако е болно) му се обръща повече внимание. Така то се научава, че бидейки безпомощно може да привлече вниманието на другите;

– Стигма (петно, белег, клеймо): някой хора са стигматизирани (заклеймени). Именно поради наличието на тази стигма, носителите й се ползват с някакъв приоритет. Когато тя се осъзнае започва да се афишира, за да се привлече вниманието и респективно да се извлекат девиденти от това;

– Самозатрудняваща поведенческа стратегия: налице е когато хората не са стигматизирани, но симулират стигма, за да привлекат внимание.

Методи на защита:

– Отричане на спомени, минали действия и постъпки, т.е на всичко, което може да причини тревожност. При отричането този, който го използва изпада едва ли не в неволна загуба на паметта. Това е самозалъгване;

– Маскиране – истинските (реалните) мотиви на поведението се маскират и се заменят с други. При това положение човек сам вярва на себе си като „теле“.

Защитни механизми:

Отреагиране

Пример за този защитен механизъм са войници, които преди битката изпитват толкова силен страх, че се хвърлят по-рано в боя. По–ранното пристигане за нещо много неприятно – с цел да се прекрати тревожното очакване за него. Студенти, по време на изпит, които първи стават да говорят от ужас и желание всичко да свърши по-бързо, независимо как.

Отреагирането е механизъм, който води до незабавно физическо действие с цел, независимо от опасността и страха да се направи каквото и да е, но да се „избяга“ от смазващата тревога и сковаващ страх.

Компенсация

Примери от живота: Жена, ползваща рекламен продукт, за да „скрие“ дефект, който тя си мисли, че я обуславя като личност цялостно… Слага си изкуствени подобрители по тялото или лицето – това е съзнателна компенсаторна реакция.

Това е и когато човек се възприема като „слаб“ в спорта и физическите активности и несъзнателно започва да се развива интелектуално – това е безсъзнателна компенсаторна реакция.

Компенсацията е реакция, целяща защита на Аза срещу чувството на реална или въображаема малоценност и спънки в живота.

Конверсия (превръщане, обръщане)

Примери от живота: Войници с травмиращи военни преживявания, жени, преживели сексуално насилие, малтретирани деца, хора, преживели постравматичен стрес след природни катаклизми, шок, загуба, смърт. Всички те биха могли да развият психогенни разстройства като хистерична слепота, парези… които са изцяло на психично ниво, без наличие на физически недъзи.

Това са и хората в съвременния живот, които афишират физически дистрес, за да не ги закачат околните („не съм добре“, „слаба съм и уморена“, „нямам сили, лошо ми е“). Конверсията е механизъм, при който съзнанието прави опит да разреши емоционални конфликти чрез активни моторни или соматични прояви.Така става възможно физическият проблем да стане водещ пред емоционалния.

Отричане

Отричането се характеризира с краен отказ и непризнаване на реалността. Това може да бъде припадък, който блокира травмиращо преживяване. При мъжете често е потапяне в работа и проекти, за да се избяга от мисли върху трудни въпроси и от усещане на чувствата, вързани с тях.. При някаква оценка отвън – спонтанната реакция много често е „не е вярно“, макар че истината е очевидна за всички, освен за самия човек.

Отричането като механизъм не позволява на емоционални конфликти да навлязат в съзнанието. Блокират се импулси, мисли, чувства, като се отрича тяхното съществуване. Азът се изолира от конфликта и личността остава привидно незасегната, но започва степен на изкривяване на реалността.

Изместване

Чест пример за изместване е класическата ситуация с шефа на работното ни място. Босът обвинява, а служителят мълчи – прибирайки се вкъщи си го „изкарва“ на всички. Гневът се насочва навътре като преувеличени обвинения и контраобвинения, които могат да доведат до депресия.

Изместването влиза в действие, когато трудни емоции като тревожност или враждебност не могат да се освободят поради природата на ситуацията. Когато заобикалящата среда и действителност не позволява да се реагира адекватно на обида, страх или стрес. Емоцията се измества от първоначалния обект към по-безопасен, за който човек значи, че е малко вероятно да му отвърне или пък да го отхвърли.

Дисоциация

Този защитен механизъм е характерен за т.н. множествена личност. Разкриваните от хора преживявания на сомнамболизъм или периоди на амнезия. Дисоциацията е механизъм на „излизане“ на психични процеси от съзнанието. Създава се пропаст между отделните слоеве на личността или откъсване от личността.

Единството между думи и дела означава консистентност на поведението. Дисоциация значи точно обратното – разделяне между думи и дела. Дисоциацията е защитен механизъм, защото човек не е способен да извърши това, което иска. Типичен пример е преносното теоретизиране.

Емоционална изолация

Това са например отказите на мъж да се среща с жени – следствие от стремежите му към красавици и от травматичния опит да бъде отблъскван дори и от грозници. Нежеланието да се разкриват лични чувства у хора, които са били наказвани за това и са заключили, че не е безопасно да се разкриваш.

Емоционалната изолация е механизъм, който редуцира участието в ситуации, които са били възприемани като болезнени или нараняващи.

Фантазия

Поведенчески примери: „Големият любовник“ – една от най-интересните фантазии за себепредставяне. Или друга – „Все на мен се случва“ – това е оцелелият герой – страдалеца, жертвата, многострадалната Геновева.

Фантазията е психичен процес, който помага на преодоляването на фрустрацията. Става чрез преодоляването на въображаеми цели и съпътстващите ги потребности с една цел – адмирациите на околните.

Идентификация

Това е когато човек се „слива“ с образа на другите, облича се по модела на съответното обкръжение, приема статус чрез усилията и победите на любимия отбор. Идентификацията е защитен механизъм, при който човека търси значимост чрез присъединяване към определени групи и организации, възприемани от обществото като носители на висок статус.

Интелектуализация

Това е когато човек отива в главата и разционализира, за да се откъсне от чувствата и емоциите. Например при смърт на близък – „Слава Богу, умря безболезнено“. При възможна бъдеща загуба – „Ако не стане, поне съм опитал“.

Интелектуализацията отклонява и редуцира емоционалното влияние на болезнено събитие като рационализира личното значение на преживяното.

Интроекция

Поведенчески примери: отвлечената милионерска дъщеря Пати Хърст, която остава и се превръща в член на отвляклата я терористична банда. Затворници в концлагери, които приемат нормите на палачите си. Стокхолмски синдром. Интроекцията е противоположен на проекцията механизъм. Има същността на идентификацията, но чрез приемане на ценности, противоречащи на собствените убеждения.

Проекция

Най-прост пример са децата – хвърчилото не иска да лети и затова детето го чупи. Хора със свръхстрого възпитание виждат у другите лични характеристики, които са решили да крият у себе си. Проекцията е механизъм за избягване на личната отговорност в областта на мислите и чувствата – неспособност да се различи вътрешното от външното и обвиняване на другите за собствените грешки и вини.

Рационализация

Мъж харесва жена, която не му обръща внимание, заключава, че тя не се интересува от мъже. Хитлер – убива евреи за доброто на Германия. Рационализацията е механизъм за оправдаване на собственото поведение в миналото, настоящето или бъдещето. Целта е да се поддържа мнението, че собственото поведение е правилно и справедливо, да се намали стресът от непостигната или непостижима цел… от непоносима вина и др.

Формиране на реакция

Старата мома, която проверя всяка вечер дали под леглото и не се е скрил мъж. Хомофобите, които имат нужда да вредят на хомосексуалистите. Формирането на реакция води до поведение, абсолютно противоречащо на онова, което се чувства. Целта е предпазване на Аза от осъзнаване на „опасни“ желания. Те често са в конфликт с нравствеността и морала на човека.

Регресия

При раждане на второ дете, първото регресира поведенчески. Пренос върху друг човек на отношения, използувани с родителя. Регресията е връщане към миналото в търсене на поведенчески модел, който е осигурявал известна степен на удовлетворение тогава.

Изтласкване

Участник в автомобилна или самолетна катастрофа, за която човека слуша от другите, но той самият не помни преживяването. Изтласкването се нарича още „селективно забравяне“, но то е безсъзнателно, за разлика от подтискането.Това е ефективен защитен механизъм срещу шокиращи и травмиращи преживявания.

Сюблимация

Касапи, превърнали се в хирурзи. Пиромани, превърнали се в пожарникари. Мошеници, станали полицаи. Сюблимацията е механизъм по превръщане и канализиране на социално неприемливи в социално приемливи дейности.

Отменяне

Предприемач, който експлоатира хора за печалба, а дава много пари за благотворителност Невярна съпруга, която полага много усилия, за да създаде физически комфорт на съпруга си. Отменянето е акт на изкупление или компенсиране на нанесена вреда. То е тясно свързано с чувството за вина и потребността за освобождаване от това чувство.

Това са описани с по няколко думи защитните механизми, които всеки човек развива и с които си служи в повечето случаи несъзнателно. Защитните механизми се реализират, за да де запази личността. Има и друг момент. Реализацията на защитните механизми ни предпазва от вътрешен конфликт, но не ни предпазва от конфликта с другите. Често се чувстваме неразбрани или не разбираме околните.

Върнете се по-горе и прочетете всички вариации на „съхранение“. Вникнете. Човеците под броните, които са си създали, са толкова подобни. Искате ли действително да се докоснете до някой и да го разберете? Започнете със себе си. Всяка стъпка самопознание ви приближава безпрекословно до усещането на другия. До четенето на неговите вибрации, до вибриране на неговите честоти, до истинност. Проста, изпълваща, жадувана.

С безкрайно любопитство към себе си и към теб,

Полина Василева – мислител, психолог и психотерапевт, драскач.

Източник: HighViewArt