Новина от последните минути: бебето ми за първи път спа през цялата нощ. Но за разлика от повечето майки, които споделят тази новина с леко налудничава широка усмивка, аз не подскачам наоколо от радост.

Това е защото миналата нощ направих най-глупавото нещо, което може да направите, докато бебето ви спи. Чаках го да се събуди.

До вчера 4-месечната ми дъщеря все още не бе постигнала това да спи непробудно през цялата нощ. Съвсем обратното. Тя се будеше произволен брой пъти, понякога дори по пет и аз трябваше да се притичвам в тъмната детска стая, все още замаяна от прекъснатия сън и на сляпо да опипам леглото за падналия биберон, а след това да внимавам да го поставя в нацупената й устичка.

Пет от седем пъти (буквално) успявах да я отнеса обратно в страната на сънищата. Но понякога тя продължаваше да плаче неутешимо и трябваше да я нахраня, за да може да заспи.00:00

Някои нощи бяха по-добри от други, но предполагах, че ще стане по-лесно, защото всяка нощ все повече се доближавахме до непробудния сън.

И снощи трябваше да бъде ознаменувана победата.

Всичко започна, когато най-накрая я приспах около 22 часа– това се случи след като тя ми се присмя на опитите да я сложа да легне в 20:30 с типичната си серия от усмивки, гукания и цупене.

В този момент можех да последвам съвета „Спи, когато и бебето спи“, но отдавна заявих, че тази философия е глупава и използвах това време да пера, готвя, плащам сметките – всички необходими неща, за да поддържам функционално домакинство и от Социални грижи да не потропат на вратата ми.

Вместо това, преди все още да се уморя, седнах на компютъра. Имах няколко задачи с краен срок, които исках да довърша. След като ги приключих, погледнах към часовника – 23:15. Тя щеше да се събуди около полунощ, затова вместо да се присъединя към съпруга си в леглото, изведох кучето на разходка.

Върнах се малко по-късно и тропнах вратата по-силно, отколкото очаквах. „Това със сигурност я е събудило“, помислих си. Не беше. „Е, най-вероятно я е поразсънило малко и ще се събуди всеки момент“. Седнах на фотьойла и се разрових във Фейсбук, докато чаках. Вече беше 00:30. Все още нищо. „Спечели този рунд, скъпа“. Бях впечатлена, но не и оптимистично настроена.

Отидох в банята и започнах да се занимавам с различни неща. Намерих хубава маска, която мислех отдавна да изпробвам. „Минутата, в която си я нанеса на лицето, тя ще почне да плаче“. Още 30 минути минаха. Вече бях тотално изтощена и си помислих да легна, но устоях.

Макар че не съм експерт в тренировките на съня (очевидно), бях достигнала до заключението, че да спиш за час-два с прекъсване, е почти толкова болезнено, колкото да не спиш изобщо. А понякога е дори и по-лошо. Оказа се, че това мое откритие има и научни доказателства – миналата година бяха публикувани проучвания, които разкриваха, че прекъснатият сън може да бъде също толкова изтощителен, колкото и тоталната му липса.

Вместо това си пуснах любим сериал. Към този момент дори и гърдите ми бяха станали нетърпеливи. Обичайно работеха по това време, затова от страх, че ще излязат в стачка, си изцедих кърмата. Заради бръмченето на машината ми се причуваше плач и я изключвах през няколко минутки, очаквайки пронизването на неизбежния писък на дъщеря ми.

Тогава започнах да се притеснявам. „Това не е нормално. Тя не диша. О Боже, може би не е дишала през цялото време. Ами ако не диша, а аз просто си седя тук, кръстосвайки ръце и гледайки сериал, за който вече никой не говори?“. Втурнах се в детската стая, отворих безшумно вратата с ловкост, присъща само на нинджа и влязох на пръсти… защото дори и аз знаех, че там ще намеря напълно живо бебе. А много добре знаех, че никога не трябва да будиш спящо бебе.

След като се взирах в едва мърдащото се стомахче за поне минута и половина, установих, че тя наистина вдишва и издишва. Внимателно излязох от стаята и погледнах часовника. Беше 03:07.

Най-накрая легнах, но през следващите два часа си играех наум на една игричка, в която се колебаех кое е по-добре: А) да поспя преди да стана за работа на следващия ден или Б) да удържа още малко, защото тя определено ще се събуди всеки момент. Всееееки момент…

Най-сетне, някъде след 5 сутринта, оставих телефона си и заспах. И не повече от 20 минути по-късно събуждането на дъщеря ми най-накрая ми послужи като аларма.

Момиченцето ми го направи. Най-накрая спа през цялата нощ. Но аз не успях. Най-голямото постижение в нейното съществуване се случи в същата нощ, в която аз допуснах най-голямата глупост, която можех да направя като млад родител, като се има предвид, че веднъж си помислих да почистя нослето й с пинсета.

Поуката от това будуване? По дяволите, спете когато и бебето спи!“