Доминиращото послание на западните общества е: Бъди щастлив. Не се тревожи. Всичко ще бъде наред. Просто търси щастието. Вземи съдбата си в ръце.
Близките ти хора, на които можеш да споделиш притесненията си, се усмихват и сякаш анимационно балонче излиза от устата им с текст: „Мисли позитивно!“. Някъде чурулика птичка от филмче на Дисни.
Психологът от Харвард Сюзан Дейвид не се доверява на тези послания и се тревожи за това как те оформят нас и децата ни. За първи път на 16 години тя изпитва вредата от насилствената позитивност, когато баща ѝ е диагностициран с рак. Близки и приятели идват да утешат семейството и преобладаващото настроение е, че ако семейството просто вярва, той ще се оправи.
От своя страна Дейвид вижда колко изискващо е това и как влияе върху способността на семейството да изживее настоящето, да прекара истински време заедно и да приеме реалността, защото вместо това те са обезумели от надеждата, че болестта ще бъде излекувана.
За втори път Дейвид изпитва това, когато нейна приятелка е диагностицирана с четвърти стадий на рак на гърдата, който довежда до смъртта й. Приятелката й описва собственото си преживяване на страдаща от рак като подсилено от така наречената от нея „тирания на позитивността“.
Тази жена посещавала групови срещи за подкрепа и от първа ръка знаела, че позитивното мислене не е помогнало на жените, които всяка седмица просто не се завръщали на груповата среща.
Щастието се е превърнало в очакване, но Дейвид отбелязва, че не можем да забравим, че няма нито едно състояние на съществуване, към което човекът е вързан, както се изразява тя: твърдението, че животът е прекрасен, е неделимо от своята несигурност.
Хората трябва да развиват уменията и капацитета да се справят с трудните моменти, а не да ги отхвърлят като някаква грешка при непрекъснатата доставка на щастие.
Тъгата, разбитото сърце и скръбта не са признаци на слабост и преструването, че тези „грозни“ емоции не съществуват само пречи на истинското ни съществуване и изживяване на живота. Също така понижава уменията ни да се справим с бъдещи трудности.
Щастието не е цел, казва тя. Ако изграждаш живота си около неща, които са стойностни, щастието би било прекрасен субпродукт на този фокус.
Източник: BigThink.com / Превод: Йоанна Николова
