Четири села с това име съществуват в България, но в старозагорското Васил Левски е абсолютно сигурно, че Дяконът не е стъпвал никога, тъй като по онова време селото е било изцяло с турско население.

По време на Освободителната война, турците изоставят селото, а след нея, то се населва с български бежанци от Беломорска Тракия.

Васил Левски винаги е било богато земеделско село, а по време на Първата световна война е наброявало 1800-2000 жители. Сега в него живеят около 170 човека, предимно възрастни хора. Същата е съдбата и на околните овалийски села – Столетово (672 жители през 1956 г, сега – 80), Бащино (655 жители през 1946-та, сега – 43).

Хората от региона отдавна вече са се примирили със съдбата си, че никой никога няма да се погрижи за тях и са на изчакване. Те имат само едно желание – да се намерят пари, за да се ремонтира внушителната, красива църква в село Васил Левски, която отдавна е затворена, за да могат да си тръгнат от този свят с достойнство.
Не само планинските села в България умират.

Умират и селата из равнините с огромни обработваеми, плодородни земи, каквото е Васил Левски. Нови тухлени къщи пустеят и една след друга падат. Остават само цветята.

В албума съм пуснал само кадри с пустеещи къщи и от трите села – Васил Левски, Столетово и Бащино. Изоставените домове са много, но накрая ме хвана тъмнината и трябваше да приключа.

Всъщност, възрастен човек ми разказа историята за дядо си, която ме накара да направя този албум. Та, когато навремето, баба му го изпращала на поредната война, на изпроводяк му рекла: „И да се вардиш, че няма кой сетне да изоре нивата!“

Дядо му оцелял и в трите войни, но днес, все едно всички са отишли на война и не са се върнали – така завърши човекът разказа си.

Жоро Хаджиев