Предвид това, че България е една от най-бързо обезлюдяващите се нации в света, след години лутане насам натам в псевдо демокрацията и на фона на масовата емиграция на млади хора търсещи по-добър живот в „чуждото“.

След като не успяхме да оправим „своето“, реших да напиша няколко реда по въпроса за емиграцията, които се надявам да Ви бъдат интересни, а може би и дори някой да се припознае в тях.

Проучванията показват, че хората, които емигрират в друга страна, в процеса на социално-психологическа адаптация, преминават през пет основни фази, които смятам да обясня в следващите няколко реда като малко ги побългаря разбира се.

Фазата-еуфория 

Този период се нарича още „меден месец“. Първият път, когато емигрантът пристигне на ново място, той не променя поведението си, не прави никакви дългосрочни планове за бъдещето, а по-скоро търси социална група, към която да се прикрепи когато пристигне.

Най-често в нашия случай това са сънародници ни, които с радост биха изпили по една „емигрантска“ ракия с нас. Налице е еуфорично състояние като психологически възприемането на новият живот е доминирано изключително от емоции и патриотични чувства. В зависимост от индивидуалните особености продължителността на фазата на еуфория варира – от няколко дни до няколко месеца.

Фазата – турист 

С постепенното придобиване на информация за живота в новата социална среда, пасивно-съзерцателният етап се заменя с фазата „турист“. В този момент човек има самосъзнание за ситуацията, разбира и възприема себе си като част от новата социална среда, но още не е готов да я разбере.

Сравнява всичко родно с чуждото и иронизира културата и навиците на приемащата го държава. Гледа плахо и очаква всякакви предложения от рода на „да работя малко и да плащат много“, защото все пак в нашата родина това е най-често търсената „професия“.

Фазата-ориентация 

След първите два етапа идва моментът, в който емигрантът трябва да разбере напълно тънкостите на социалните, политически, икономически и бюрократични връзки в рамките на обществото, в което се е озовал. В тази фаза на ориентация е моментът, когато самоличността на дадено лице трябва да разшири своето социално пространство.

Този процес не е никак за подценяване, защото има голямо влияние върху умствената и физическа сила. Тук е моментът да отбележим, че проблемите продължават да възникват ненадейно поради разминаването на желания-реалност. Стресът е водещ във вземането на решения, като всяко предложение се явява като спасителен пояс за оцеляване в заобикалящата го враждебна среда без близки, роднини и приятели.

Фазата-депресия 

Количественото натрупване на негативни преживявания се влива в качественото състояние, а именно във фазата на депресия. Независимо колко силен психически е човек и сигурен в своята готовност и способност за преодоляване на трудностите, депресивната фаза се отразява без съмнение на едни по-малко, а на други повече.

Една на пръв поглед обикновена песен с българска реч е готова да ни разплаче и накара да се откажем от преследването на „емигрантската“ мечта. Положителното в тази фаза е, че обикновено следдепресията се появява светлина в края на тунела, която неимоверно повдига оптимизмът и го превръща в жизненост и положителни емоции.

Фазата-активен-мотивиран 

Колкото по-активен и социално адаптивен е човек , толкова по-бързо ще достигне до финалния етап на отношенията с новото общество.

Пряката себереализация и усещането, че си си на мястото, те кара да се чувстваш като личност и да погледнеш през други очи на своето пребиваване далеч от родината. Времето и мислите за връщане назад сякаш са отминали, но готовността остава дотогава, докогато не създадеш семейство в приемащата среда и не почувстваш чуждото като свое.

В заключение 

„Въпреки всичко върнете се, защото България има нужда от Вас и вашите знания, за да може да изградим и променим бъдещето си заедно. Разбира се, не всеки ще бъде посрещнат с хляб, мед и сол, но си заслужава да опитаме!”, съветва психологът Атанас Махлелиев.