“Миналия ден те чух да плачеш в банята. Това беше деня, в който не можеше да понесеш повече”.

Мила мамо,

Не трябва да съжаляваш.

Миналия ден те чух да плачеш в банята. Това беше деня, в който не можеше да понесеш повече. Брат ми беше разлял бутилка с органично мляко, което очевидно “струва повече от колежа” и аз имах инцидент на пода. И двамата пищяхме и плачехме цял ден и не те оставяхме на мира, макар че ни молеше за само 5 минутки спокойствие.

Ти се заключи в банята и плака. Когато излезе, прегърна и двама ни и каза, че съжаляваш.

Мамо, не трябва да съжаляваш.

Или пък онзи ден, в който беше на телефона си. Много дълго. Каза, че има някои неща, които искаш да прочетеш и снимки, които искаш да видиш. Когато ме зави през нощта, ти ми каза, че съжаляваш, че си прекарала толкова време на телефона.

Мамо, не трябва да съжаляваш.

Спомням си деня, в който те следвах из къщата, плачейки, защото исках да ме гушнеш, но ти имаше много за чистене, защото баба идваше. След като почисти, ти ме взе и ме гушкаше на дивана, преди да скоча от скута ти. Тази една минута беше всичко, от което се нуждаех, но видях погледа ти – съвсем същия, с който казваш на тате “Един ден те изобщо няма да искат да ги гушкаме”.

Мамо, не трябва да съжаляваш.

Спомняш ли си деня, в който ми се развика много силно? Толкова силно, че се уплаших и започнах да плача? И бях объркан, защото бях уплашен и принципно искам да знаеш, че съм уплашен, но ти беше човекът, който ме уплаши и не знаех какво да правя? Лицето ти веднага омекна и ти ме гушна и ми обеща никога повече да не издаваш този звук.

Мамо, не трябва да съжаляваш.

Не трябва да съжаляваш, че имаш лоши дни. Аз също имам лоши дни и ти винаги ми казваш, че няма нищо нередно в това.

Не трябва да съжаляваш, че не си приготвила вечеря. Обичам, когато ни казваш, че вечерята е пикник и си взимаме сирене от чинията, която ти поставяш на одеялце на пода.

Не трябва да съжаляваш, че не ме изкъпа вчера, защото беше твърде уморена или за това, че не искаше да прочетеш трета приказка или за това, че се ядоса, защото аз постоянно излизах от леглото си.

Мамо, виждам те. Може и не винаги да ти благодаря или да ти казвам, че те обичам – или пък да правя каквото ми казваш, но те виждам. В дните, в които съжаляваш, моля те, спомни си, че лицето ми се озарява, когато влезеш в стаята и как целувките ти понякога са магия, когато ме боли.

Не трябва да съжаляваш. Когато никой не разбира какво казвам, ти разбираш. Когато никой не може да ме успокои, ти ме успокояваш. Когато никой не може да се справи с лошите ми дни, ти се справяш.

Може и да не си перфектна, но си перфектната майка за мен.

С обич,

Твоето бебе

Източник: dama.bg