Да се отнеме нечий живот заради нещо си днес е варварско….

Не бих искала да се сравняваме с държави като Авганистан Пакистан и т.н. За мен и един шамар и даже едно постоянно мърморене е насилие над личността ми.

Изпадам в истинска ярост когато срещна насилието във всичките му форми.И въпреки ужасните ми лични преживявания аз мисля че да търпим безучастно насилието около нас е меко казано престъпление.

Подобни отношенията в миналото днес ме правят малко по- непремирима от обикновено когато ставаа дума за насилие.подобни отношения ни принизяват до степен на престъпници защото когато в да на силите и безучастно подминаваш подобни събития ти ставаш неволен съучастник на насилника.

Преди много години приятелка сподели ,че цитирам :“ ние с моя се бием после правим любов по -добре прощаваме си и после продългаваме“ направо преосмислих отношението си към прошката. Тогава това ме порази борех се със себе си търсех оправдание за подобни отношения но не намирах.

Под повърхността на отношенията за пред обществото виждах нещастните и насилвани по различни начини души на мои познати и приятелки и не разбирах кое би ме накарало да живея в подобни отношения….За себе си лично не намерих и една причина да продължа да живея в подобни отношения…Искам само да кажа че ако позволим ние жените да живеем в насилие това ще се отрази и на децата ни и на техния живот и действия също..