1. Чашата на живота щеше да сладни непоносимо, ако в нея не капеха и малко горчиви сълзи. – Питагор

2. Ласкателството е като нарисувано оръжие – привидно хубаво, а полза никаква. – Питагор

3. Грижата за излишното често се съчетава със загуба на необходимото. – Солон

4. Глупавият проумява само онова, което вече е станало. – Омир

5. Мъдър е този, който знае не много, а нужното. – Есхил

6. Времето разкрива всичко скрито и прикрива всичко ясно. – Софокъл

7. Най-трудно е да познаеш себе си, най-лесно е да поучаваш другите. – Талес

8. Никога не предпочитай личната си глупост пред полезния съвет. – Сократ

9. Висшата мъдрост е да различаваш доброто от злото. – Сократ

10. И за най-умният философ е трудно да отговаря на глупави въпроси. – Хилон

11. В изблик на гняв не бива да се говори, нито да се действа. – Питагор

12. Ако можеш да си орел, не се напъвай да си пръв сред гаргите. – Питагор

13. Всичко тече, нищо не остава на едно място. – Хераклит

14. Блажен е животът, докато живееш без умуване. – Софокъл

15. Най-важното е не всеобхватното знание, а всеобхватната способност за разбиране. – Демокрит

16. Безопасни са само корабите, изтеглени на сушата. – Анахарсис

17. При самохвалците, както и при позлатеното оръжие, вътрешното не отговаря на външното. – Питагор

18. Да не се правят никакви отстъпки в живота е белег на безразсъдство. -Демокрит

19. Не се стреми да знаеш всичко, за да не се окажеш непросветен във всичко. – Демокрит

20. И от врага на много нещо може да се научи мъдрият. – Аристотел

21. Късият ум е с дълъг език. – Аристофан

22. По-добре е да паднеш на лешоядите, отколкото на ласкателите. Първите ядат мъртвите, а вторите –живите. – Антистен

23. Най-необходимото познание е да се научиш да забравяш ненужното. – Антистен

24. Доброто начало е наполовина свършена работа. – Платон

25. Колкото и да са кратки думите “да“ и “не”, те изискват най-сериозния размисъл.  – Питагор

26. За да причиниш мъка на завистливците, трябва да си винаги в добро настроение. – Диоген

27. Мъдър е не този, който много чете, а който извлича полза от четенето. – Аристип

28. Животът изисква движение. – Аристотел

29. Твое право е да ме ругаеш, мое право е да не те слушам. – Аристип

30. Основата на всяка мъдрост е търпението. – Платон

31. Всекиму е присъщо да греши, но само глупавият упорства в грешката. – Аристотел

32. Приятелят на всички е ничий приятел.- Аристотел

33. Дълбокият смисъл е в неизказаните думи. – Менандър

34. Не се задълбочавай в спомени за минали обиди. – Менандър

35. Не ми е нужен приятел, който във всичко да се съгласява с мен и да ми кима според собствените ми възгледи – защото сянката ми върши това по-добре. – Плутарх

36. Научи се да слушаш и ще извлечеш полза дори от онзи, който не умее да говори. – Плутарх

37. Маймуната си остава маймуна, дори и да носи златна огърлица. – Лукиан

38. Животът е като стадион – някои идват да се състезават, други да търгуват, най-щастливите да гледат и да се наслаждават. – Питагор