– Колко струва щастието, старче?

– Безсънни нощи, чедо, над детското креватче;

умение да се погребваш и пак да се родиш;

търпение, когато почти ще се взривиш;

пречупената гордост, признатите лъжи;

изпросената помощ, когато ти тежи;

научени уроци в сълзи, вини и страх;

и не един признат или изкупен грях;

и дадената прошка, когато още ни боли;

и мъдрото смирение, когато сме сами!

На тебе думам, чедо, но ти на други разкажи

за истинското щастие, платено не с пари –

с любов и будни нощи над детското креватче,

когато собствената ти душа като кърмаче плаче!

Мадлен Алгафари

Благодаря ти, Мадлен, за вдъхновението! И за напомнянето…