Някои вярват, че истинската любов започва с приятелство. Други възразяват, че това са два различни типа взаимоотношения, които се намират на отделни „рафтовете“ в мозъка ни. Кой е прав?
Приятели, а после влюбени – възможно ли е изобщо?
Експертите по човешките отношения обичат да плашат читателите с мистериозната „френдзона“: предполага се, че това означава завинаги да останете в очите на потенциалния си партньор „просто приятели.“
А какво се случва в действителност?
Психологът Люси Хънт е провела проучване сред 167 двойки, за да разбере при какви обстоятелства са се запознали. Всеки участник е интервюиран поотделно. Резултатите са разделени почти наравно: 40% казват, че са били приятели преди да станат любовници, докато 41% казват, че са се влюбили веднага. При 19% от двойките изобщо не е имало съгласие за това как е започнало всичко.
Люси Хънт искала да разбере дали приятелските двойки се различават от тези, които са се образували на базата на сексуално привличане. Предположила, че в първия случай по-важна роля ще играят личностните качества, съвместимост на характерите и темперамента, общите вкусове и интереси (т.е. фактът, че в бъдеще може да се осигури устойчивост на връзката), а във втория – на външните данни и привлекателността като цяло.
Резултатите, които последвали били в съответствие с тази идея: партньорите, които са се влюбили отначало, привлечени от външността, били „в една и съща лига“, а сред партньорите-приятели разнообразието било по-голямо. Но и в двата случая всички давали висока оценка на привлекателността на своите избраници.
Приятелството – основа на връзката
Отношенията, които се основават не само на химия, но и на лична съвместимост може да бъдат по-устойчиви. Психологът Хайди Рийдър установява, че тези партньори, които ценят приятелството, са по-доволни от емоционалния и интимния си живот, отколкото тези, чийто основен интерес е сексът.
Социалният психолог Грейс Корниш посочва, че двойките, чиито отношения започват с приятелство, са по-гъвкави в поведението си при конфликт и по-внимателни към чувствата на другия:
„Като приятели, вие чувствате симпатия един към друг. Вие се научавате да се уважавате взаимно. Вие знаете много един за друг. Приятелството е основата, която може да направи цялата структура на двойката по-стабилна „.
Според психолога, в такива двойки много доверието и искреността са много по-развити:
„Ако имате истинско силно приятелство, вие не трябва да се правите на такъв, какъвто не сте, за да се харесате на партньора си. Някои хора се преструват само докато прекрачат прага на семейството. Но вашата истинска същност се проявява, когато общувате като приятели. Няма място за игрички, нали не е нужно да правите впечатление, а да се намерите партньор за да общувате.“
Всичко е в химията
Поддръжниците на мнението, че приятелството и любовта са на различни „рафтове“, имат силен аргумент. Чувствата, които изпитваме, когато сме влюбени са главозамайващи и опияняващи и са несравними с това, което изпитваме, когато мислим за един човек като приятел. Не се ли получава така, че при избора на приятелството, като първа стъпка, ние затваряме за себе си възможността да изпитаме тези чувства?
В действителност, приятелството (или по-добре да го наречем приятелската любов) и влюбването общуват с мозъка на различен химически „език“. При влюбените този език се нарича допамин. Именно заради него ние не можем да спрем да мислим за любимия човек, ние се вълнуваме за всичко, свързано с него – усмивката, аромата, гласа му.
Приятелската любов оперира чрез езика на удоволствието – разговорът с приятеля е приятен за нас, както гледането на хубав филм или чаша вино след добра храна.
Но означава ли това, че трябва да избираме между безумната страст или кротката нежност? Не е задължително. По време на по-продължителни хармонични отношения превключването между приятелство и страст се случва от само себе си.
Зрелите чувства могат да проправят пътя от страстта към приятелство: да преоткрием човека до себе си и да се възбуждаме при мисълта за новото ниво на близост. Така или иначе, отношенията основани на страстта, са изложени на риск да останат само едно приключение. Приятелството ще им даде смисъл и ще ги превърне в източник на радост за дълги години.
Автор: Антон Солдатов
