Когато си тъжен, когато си разстроен, ти се плаче. Остави се на емоцията, не се потискай. Плачи, излей тъгата и разочарованието си. Остави сълзите да текат, тялото да се гърчи. Остани асоцииран с проблема, колкото ти е нужно, за да си поплачеш добре, за да ти олекне.

А след това погледни на себе си отстрани и наблюдавай какво се случва с теб, вътре в теб. Успокоен ли си или още нещо стои в теб и те мъчи?

Всичко се случва на повърхността – някой нещо ти каже, или не каже, някой постъпи по определен начин, или не постъпи според очакванията ни и ти се натъжаваш. Същността ни, центърът вътре в нас да остане просто наблюдател.

В дълбоката ни същност няма тъга, няма идентификация, има тишина и покой. Но колко често се свързваме с тази наша дълбочина? Колко често я търсим, колко дълбоко си позволяваме да стигнем вътре в нас, да чуем гласа на сърцето си?

Наблюдавай реакциите си, поведението си, действията си, нещата, с които се идентифицираш, и така лека-полека ще се дисасоциираш; малко по малко ще започнеш да ставаш просто наблюдател на самия себе си.

Всичко, което идва и си отива – просто наблюдавай от дистанция. Ти не си това, което идва и си отива, а просто наблюдател – отчиташ, виждаш и пускаш всичко, което минава през теб.

Все едно си в киносалон и наблюдаваш гнева си, страховете си, ревността си, алчността си, съмненията и колебанията си на киноекрана. Ти си просто зрител – на самия себе си.

А след това виж всички тези неща детайлно – как идват точно при теб и по начин, единствен за теб, на никой друг. Какво искат да ти кажат тези емоции, тези притеснения и страхове, низки страсти?

Продължавай да практикуваш дисасоцииране и ще осъзнаеш как функционира егото, кога се надига, как иска да бъде забелязано, отбелязано, отчетено, погалено.

И колкото повече практикуваш наблюдение, толкова повече очите ти се отварят за финото, незабележимото. Ставаш все по-смирен, притихнал, скромен за искане, за изтъкване и изпъкване.

Не можем да видим лицето си – твърде близко е, дистанцирай се, погледни се отстрани, от огледалото срещу теб – какво виждаш?

Кой си ти? Коя си ти?

Наблюдавай дишането си. Мислите си. Чувствата си. И пак си задай въпроса: Кой съм аз?

Аз не съм проблемът, аз не съм страхът, аз не съм гневът, аз не съм ревността. Аз се дисасоциирам с всичко негативно.

• асоциирам – вътре съм в нещата
• дисасоциирам – гледам нещата от дистанция