Иванчо и Марийка решили да се женят.

Единственият проблем е, че цялото село знаело за похотливостта на Марийка, но въпреки това – пазело обществената тайна за да не се обиди Иванчо, както и да не се разсърдят родителите им на сватбата.

Цяла вечер яли, пили и дошло време за първата брачна нощ. Иванчо, който също знаел „тайната“ на Марийка, решил да ѝ спести допълнителния срам:

– Марийке, слушай сега. Знам, че не си честна – всички знаят. Трябва да измислим някакъв начин да зарадваме родата, в противен случай сватбата може и да се развали. Ще правим, каквото ще правим и като заспят всички ще отмъкна една бутилка вино и ще го разлеем по чаршафите и това ще показваме утре.

– Добре, съгласна съм.

Иванчо се промъкнал в ранни зори, отмъкнал една бутилка, но не разбрал, че вместо вино, взел ментата на баща си. Разсипали шишето в тъмното и заспали спокойни, че са избегнали този проблем.

На сутринта Иванчо става, събира чаршафа и отива да го показва на родата. Влиза в стаята, разпъва го доволно, а в средата – огромно зелено петно. Всички ахват от изненада, само дядото на Иванчо гледа щастлив и гордо заявява:

– Браво моето момче! Браво сине! Истински мъж си – даже си ѝ спукал жлъчката!