Осъзнатият ум е спонтанен, безмълвен, деен. Действа по изкореняване причините, а оттам падат и бариерите на Егото. Така се разкрива огромна енергия, защото, падайки стените, се намалява състоянието на скованост и отбранителност.

Ставаш открит, приемащ, разбиращ, емпат. Научаваш се да споделяш своята любяща доброта. Променя се цялото ти усещане от живота. Чувстваш се жив, с ясен и точен ум. Дните, моментите не се сливат един в друг, а ясно и ярко ги отбелязваш. Извън матрицата си, с чисто внимание.

Чувстваш се истински центриран, с буден ум и това състояние не може да се опише с думи. Всичко е вълнуващо, защото всичко възприемаш живо, по-истинско от всичко, което си преживял, с всичките си сетива. Започваш да възприемаш все по-чувствително света около теб, ставайки много по-възприемчив човек, с ясен ум.

Отваряш очи и осъзнаваш непрестанните промени на собствения си живот. Оглеждаш се наоколо и виждаш, чуваш, усещаш, вкусваш как всичко се променя с всеки един миг, как се видоизменя – идва, преминава, отминава.

И това присъствие в живота не те прави тъжен, а изпълнен с непрестанна радост. Буквално си изпълнен с живот. Мислите ти следват логическа последователност, а действията ти имат предначертана взаимовръзка.

Идват приятни преживявания и след това отминават, но никога не остават. Идват страховете, тревогите, болката, случват се отново и отново и просто наблюдаваш присъствието им до тяхното отминаване. И те не остават. Нищо не идва и не остава за дълго.

Осъзнаваш колко повърхностни са всичките ти притеснения. Това е реалността. Просто реалност. Чувства, емоции, преживявания, усещания – всичко, всичко се върти скоростно, всичко е процес – с начало и край.

От опита си ясно разбираш непостоянството на живота и един ден се събуждаш без желание да контролираш, без желание да се вкопчваш, без никакво съпротивление – с преобразувано съзнание, в самия поток на живота.

Осъзнал си, че обектът „АЗ“ се е изпарил.