Сибирският студ подлага на изпитание тялото ни. Как студът се отразява на здравето ни и как можем да се спасим от измръзване, вече попаднали в снежния капан?

Първите симптоми на измръзването започват от най-откритите части на тялото – уши, нос, крайници. В такава ситуация трябва да пием течности и да използваме кремове с витамин Е. Избягвайте храните с охлаждащ ефект – банани, портокали, кисело мляко. Експертите съветват да не пием алкохол. „От една страна, ако пием, най-вероятно общото ни усещане ще бъде по-благоприятно. Това обаче е заблуда, защото успоредно с това се разширяват съдовете в подкожието и по този начин в действителност ние отдаваме много повече топлина”, коментира пред bTV проф. Арман Постаджиян, председател на Съюза на кардиолозите в България.

Студът свива нашите съдове. Това води до покачване на артериалното налягане. Възрастните хора и хората със сърдечно-съдови заболявания са уязвими, допълни той.

В студа кожата трябва да бъде редовно подхранвана и защитавана, като експертите съветват да ползваме по-плътни и по-мазни кремове, които съдържат растителни масла и мазнини и не съдържат вода. Наблюдават се случаи на обостряне на атопичен дерматит. Трябва да се ползват овлажнители на въздуха.

„Не трябва да се взимат горещи бани, къпането трябва да е с хладка вода, а веднага след това трябва да нанасяме подхранващ крем“, посочи проф. Снежина Василева – дерматолог в Александровска болница.

Няма твърде студено време, има зле екипирани хора, биха ви казали опитните планинари. Не обличайте дънки за планината – те пропускат студа и тогава наистина ще измръзнете. Минусовите температури изискват да сте добре подготвени и в градски условия, но в планината подценяването на времето може да бъде много опасно.

Екипи на планинската спасителна служба се грижат за здравето и живота на туристите денонощно. В кабинета на д-р Едмонд Йорданов най-често попадат пациенти със счупвания и измръзвания.
Ако сме измръзнали, не трябва да заставаме директно срещу източник на топлина – елекйтрически калорифер или печка на дърва, тъй като ръцете или краката са загубили чувствителност, не усещаме достатъчно температурата и можем да си причиним изгаряне.

„Затоплянето на замръзнали ръце и крака трябва да става постепенно, защото иначе ще усетим много силна болка. Водата трябва да е хладка, не топла, и постепенно се вдига температурата с един градуса на минута. Самото загряване става за около 30-40 минути, постепенно”, отбеляза лекарят.

Ако сте закъсали и ви трябва топлина – може да ползвате и т.нар „грейки“, които действат в продължение на 5-6 часа. Важно е да запомним, че не се салагат на голо, а върху бельо. Любителите на фрирайд, които карат извън пистите, трябва да инвестират повече и да оборудват раниците си много добре. Търсачите на екстремни усещания много често предпочитат скъпите камери за любителски видеа пред лавинния уред, който може да спаси живота им, споделят спасителите.

Трябват ви също лопата и сонда. Резервните дрехи, втори чифт ръкавици, аптечката и маска за лице също са важна част от екипировката.

За да стъпвате стабилно и да запазите краката си топли, ви трябват подходящи туристически обувки. Те са със специална подметка, която има добро сцепление дори и върху лед. В градски условия обаче стабилната походка също е важна.
Един от най-разпропстранените съвети е да залепите лейкопласт върху подметката на обувката, за да се спасите от пързаляне на обувката върху заледени участъци.

Според д-р Едмонд Йорданов обаче това са митове и легенди. „Най-добре е да гледаме къде ходим и къде стъпваме”, посочи той.

Призивът на спасителите е да сте разумни и да спазвате основните правила за туризъм в планината.