Възрастен мъдрец бил прочут с това, че през целия си живот живял щастливо и усмивката никога не слизала от лицето му. Сякаш всеки ден бил празник за него. Един ден учениците му го наобиколили и го попитали:

– Учителю, как така успяваш винаги да си усмихнат? Как така успяваш винаги да си щастлив?

А мъдрецът им отговорил:

– Когато дойдох тук при моя учител, бях на 17 години. Млад, а вече много изстрадал. Учителят ми беше на 70 години – винаги му беше леко на душата и се усмихваше без видима причина. Осмелих се и го попитах как успява.

„Всеки е свободен сам да избира – каза ми той. – Всяка сутрин, когато отворя очи, се питам какво да избера днес – да съм щастлив или да съм нещастен. И така се случва, че винаги избирам да съм щастлив.“