Просоциалното поведение – да даваш, да помагаш и да съдействаш, е стълбът, на който се крепи човечеството. Той дава отпор на егоизма, съревнованието, предразсъдъците и агресията.
Изследвания доказват, че даването и помощта ни откъсват от тревогите, карат ни да се чувстваме по-добре, засилват чувството ни за контрол и полезност, заздравяват връзките между хората, укрепват общностите, облагодетелстват обществото.
С две думи: да даваш и да помагаш е хубаво. Но повечето хора трябва да поставят граници на това поведение в даден момент.
Това е моментът, когато се окажем във връзка (приятелска, интимна, роднинска, служебна…) с човек, който само взима. Тогава даването става нездравословно и може да доведе до зависимост и пристрастяване. Непрестанното даване не е устойчиво, имайки предвид енергията и финансовите ни ресурси. Вместо да заздрави една връзка, то може да я влоши.
Да поставиш граници обаче не е никак лесно. Чувстваме се раздвоени винаги когато трябва да го направим, и дори след като сме го направили. Докато някои фактори крещят в полза на поставянето на граници, други са срещу него. Това създава когнитивен дисонанс (психическо напрежение, възникващо, когато сме убедени едновременно в две противоположни неща).
Тревожим се какво може да се случи, ако не окажем подкрепа. Двоумим се дали нуждата от нашата помощ е реална, или някой бяга от отговорност и ни използва. Започваме да се чудим етично ли е да поставяме граници, когато става дума за здравословен проблем, пристрастяване или психично заболяване. Борим с чувството за вина. Другият може да се разгневи и да се съпротиви срещу поставените граници, или да ви отхвърли, щом ограничите нещата, които правите за него. Накратко, поставянето на граници може да прекрати една връзка.
Това може да ни попречи да поставим нужните ограничения или да отслаби решението, което вече сме взели. Изходът е да се научим да управляваме раздвоението, вината и чувството на загуба, за да направим това, което е необходимо. Ето няколко предложения:
1. Намалете раздвоението – като подкрепите мислите, които поддържат границите ви. Разрешете дисонанса, като направите списък с причините защо трябва да се сложат граници. Например:
– Как непрестанната ми помощ към Х ме възпрепятства да постигна важни лични или семейни цели?
– Как моето даване и помагане всъщност вреди? Как се отразява в дългосрочен план на щастието, способността или независимостта на другия? Как вреди на взаимоотношенията?
– Защо имам нужда да поставя граници?
2. Засилете ангажимента си към поставените граници с позитивни твърдения, например:
„Те (или тя, или той) имат право да са недоволни от границата, която им поставям, но от друга страна е мое право да слагам ограничения около това какво правя и какво няма да правя. В крайна сметка, става дума за моето време, моите средства, моите усилия.“
„Наистина е жалко, че те са гневни и недоволни и ми ще да не беше така, но мога да го понеса, а и те най-вероятно ще го преодолеят.“
„Не ми беше лесно да взема това решение и то е правилното за мен, дори да ми е тежко. Знам, че настоящото положение не може да продължава.“
„Това, че съм сложил/а граница, не ме прави лош или неотзивчив човек. Да бъдеш добър и отзивчив означава и да умееш да поставяш граници.“
„Надявам се, че ще се справят и без моята помощ, а ако не се справят, това е техен избор, не моя вина.“
3. Ако се чувствате зле, след като поставите необходимата граница, припомнете си, че дискомфортът е нещо нормално, но най-често временно, част от процеса. Не значи, че не сте били прави, когато сте решили да сложите граници. Дискомфортът и раздвоението ще преминат с течение на времето, особено ако следвате предложените по-горе съвети.
4. Когато ограничите помощта и даването, е нормално да ви е тъжно. Когато вашите граници са признанието за нечии егоизъм, незрялост или използвачество, може да тъжите за човека, който сте вярвали, че другият е (или може да стане), когато сте се съгласили да помогнете.
Можете да тъжите за разбитите надежди, че даването ще укрепи връзката, ще подпомогне развитието на другия или ще бъде взаимно. Някои граници водят до приключване на връзката или отдалечаване – може да оплаквате тази загуба. (Но не скърбете преждевременно: ако във връзката е имало повече от вашето даване и нечие взимане, тя ще се възстанови.)
Тъгата не значи, че не били прави в границите си – значи само, че преживявате загуба, която времето ще облекчи.
Източник: obekti.bg
