Просто да седнеш без очаквания с някой, който тъгува, страхува се, самотен е или е отчаян, без да се опитваш да го „оправяш“ по никакъв начин или да манипулираш преживяването му.

За да го вместиш в собствената си представа как трябва да са нещата; просто да слушаш, без да играеш ролята на експерт или на просветлен гуру или пък на човека, който най-добре знае!

Просто да си там за човека до теб и да повървиш с него през огъня, да подържиш ръката му, ако се чувства смазан – така започваме да се изцеляваме един друг с любов.

Отвъд ролите си – незащитени, неразрешени, уязвими – се срещаме наистина.

Автор: Джеф Фостър

Източник: HighViewArt