„Към майката, която се крие в тоалетната, нуждаейки се от спокойствие само за минутка, докато сълзите се стичат по бузите й…

Към майката, която е толкова уморена и има чувството, че вече не може да функционира и би дала всичко да полегне и да си почине така, както заслужава…

Към майката, която седи сама в колата си, тъпчейки храна в устата си, защото не иска никой да види или знае, че тя яде такива неща…

Към майката, която плаче на дивана, след като е крещяла на децата си за нещо малко и сега се чувства гузна и недостойна…

Към майката, която отчаяно се опитва да нахлузи старите си дънки, защото всичко, което иска, е да погледне в огледалото и да се чувства добре…

Към майката, която иска да напусне дома си, защото животът й идва в повече и не може да се справи с всичко…

Към майката, която поръчва пица по телефона, защото вечерята не е станала така, както й се е искало…

Към майката, която се чувства сама, независимо дали е единствения човек в стаята или е сред тълпа…

Ти си достатъчна.
Ти си важна.
Ти си ценна.

Това е фаза в живота за всяка от нас. Наистина трудна, затормозяваща, откачена фаза на живота.

В крайна сметка всичко ще си е заслужавало. Но сега е трудно. И е трудно за толкова много от нас по много различни начини. Не винаги говорим за това, но ни е трудно и не си сама.

Ти си достатъчна.
Ти даваш най-доброто от себе си.

Тези малки очички, които те гледат – те мислят, че си перфектна. Те смятат, че си повече от достатъчна.

Тези малки ръчички, които посягат да те хванат – те мислят, че ти си най-силната. Те смятат, че можеш да завладееш света.

Тези малки устички, които ядат храната, която им даваш – те мислят, че ти си най-добрата, защото коремчетата им са пълни.

Тези малки сърчица, които докосват твоето – те не искат нищо повече. Те искат само теб.

Защото ти си достатъчна. Ти си повече от достатъчна, скъпа майчице.
Ти си невероятна!“