Колкото и да се стараят родителите, връзката с детето си те изграждат по различен начин. И за детето е много важно да разбере, че в семейството може да има разногласия, но те могат да бъдат решени спокойно, все пак родителите го обичат и се обичат помежду си. Това е първият и най-важен модел, който получава за семейството.
Майката прекарва с детето цялото време, грижейки се за него и оттам и връзката им става много силна.
От друга страна, с работещия татко са само няколко часа на ден и през почивните дни. Ако в това време бащата рядко остава сам с детето, а всички грижи (хранене, къпане, обличане) полага майката, детето започва да я предпочита пред баща си, особено в критични моменти (когато падне, удари се, иска да спи или яде ), дори я ревнува от него.
Всичко това изостря ситуацията в семейството: таткото преживява, майката нервничи, детето се стресира и още повече се привързва към майката.
Ето защо, ако връзката с майката се получава естествено от самосебе си, то върху връзката с бащата понякога се налага да се поработи. Някои бащи възприемат тази ситуация за нормална. Дори ако бащата вижда детето в продължение на половин час на ден и в края на седмицата, това е достатъчно, за да се създаде солидна привързаност.
За детето е важно не количеството, а качеството на прекараното време. Затова ако цялото семейство не е доволно, че таткото е аутсайдер, трябва да се предприемат действия веднага.
Дори ако детето е още бебе, таткото може да избира как да прекарва времето насаме с него – да го носи в кенгуруто, да го къпе, да го подготвя за сън – това са ежедневни действия, особено важни за децата обаче. Ако детето е малко по-голямо, могат да се измислят куп други такива съвместни дейности. Това са основните принципи:
• Бащата в неговото „бащино“ време се отдава на детето на 100%
• Таткото се грижи за детето (хранене, къпане)
• Татко има такива занимания с детето, които мама не може да повтори (игра, четене на приказки)
• Татко участва в „ритуални“ дейности (лягане, уговорка за разходка)
• Мама има доверие на бащата и детето
Ето, например, какво предприехме когато забелязахме, че привързаността на Теа с баща ѝ не е много силна:
1. Баща ѝ започна да прекарва с Tеa по половин час вечер. В това време те рисуват, четат книжки или плуват. Tеа много обича това, а в следобедните часове се опитваме да правим нещо различно.
2. Вечеряме заедно – така можем да обсъдим как е минал денят и да похвалим Теа за уменията, които е научила.
3. Ритуалът на лягане не се е променил от раждането. След къпане, таткото носи дъщеря си в леглото, обличат пижамата, следва задължителната целувка.
4. В края на седмицата Теа и татко ѝ отиват на разходка, да разгледат забележителности или на гости у баба ѝ.
5. През деня, ние често споменаваме баща ѝ, разглеждаме снимки. Припомняме ѝ, че татко много обича Теа и вечерта, след работа, той пак ще дойде и ще играе с нея.
По принцип, не сме измислили нищо ново. Но само след седмица забелязахме, че Теа очаква баща си от работа и събуждайки се сутрин търси татко. Най-важното е, че на всички ни стана по-спокойно, защото аз имах малко повече свободно време, а Теа си намери партньор за игрите.
