Да видиш двама старци, които все още да се държат за ръка, е доказателство, че истинската любов наистина може да съществува. Колко трудно би могло да откриеш правилната жена, с която да делиш не само един покрив, но и цялото си същество за кратък срок от един живот.

Гледаш ги и започваш да се чудиш защо на теб не се случва нещо такова. След това отваряш интернет и търсиш отговор на този въпрос – там има отговори на всичко, включително и на световни конспирации.

Наскоро четох, че младите не търсели връзка, а само тръпка. Същите не знаели човешките ценности и живеели на високи обороти, започвали и приключвали връзки по-бързо, отколкото можели да пишат на умните си телефони.

Дълготрайните връзки продължават да бъдат най-сериозното изпитание за едно поколение, което си поръчва храна с помощта на компютър, купува техника, плаща сметки и търси секс и нови познанства. Разликата в поколенията е толкова голяма, че сякаш правиш скок в хиперпространството.

Твоите родители, както и моите, са имали един стар грамофон, интелектуална култура и желанието за социализиране с много хора. Те също са имали гаджета, но сексът е оставал на заден план, заклеймяван като табу. Започнали са работа на 18 години и на 19 години вече били женени.

След още няколко години идвали и децата. А както знаем децата изграждат семейство, след това стават родители и порастват много бързо, доволни от факта, че вече носят отговорност не само за себе си. Будното общество е помагало за регулирането на семейните пороци, които най-често се падали на силния пол.

Днес се намираш в съвсем друга ситуация. За мъжът е геройство да спи с максимален брой жени за най-кратък период от време. Половият маратон се подпомага от любезното съдействие на социалните мрежи, мобилните приложения за запознанства, бързите срещи, бързите свалки и сексуалните куикита.

Вече нямаш време дори да подариш една роза. Всичко с времетраене по-голямо от „една вечер“ става сериозна връзка, а сериозните занимания остават за предишното поколение.

Не можеш да бъдеш верен на една жена, след като изкушенията те дебнат на всяка крачка – не само връзките са кратки, полите също влезнаха в тази категория. Нормите на женското облекло не са били толкова разкрепостени, за да откриеш бенката на някои по-интимни части от тялото ѝ. Изгубихме дори елемента на изненада.

Интернет профилите казват всичко и оставаш дори без тема за разговор. Твоята партньорка обича котките, бързите автомобили и цитатите на Паулу, мрази простаците и чопленето на семки в автобуса. Аз пък искам да кажа, че не харесвам котките, но това не означава, че нямам една у дома, която да прави компания на кучето.

Ще ми бъде трудно да обясня, че няма да дойда на първа среща с бурканите от село, защото имам вила в някое малко забутано селце и освен това съм учил три философии, за да знам какво трябва да е правилното отношение. Интернет флиртовете няма да ми се получат!

Модерните млади доведоха социалните контакти до символичното интервю за секс – изпращаш покана за приятелство, показваш какво харесваш и се опитваш да се продадеш на поредната интернет изкусителка.

Аз се лишавам от шансовете да я познавам с всички малки подробности, които могат да я направят чаровна. Тя се лишава от шансовете за нормална среща. И двамата си мислим, че проблемът е в другия и продължаваме да скролваме за малко секс в мрежата, защото любов няма как да има с мишката.

И двамата оставаме самотни с милионите „приятели“ и „последователи“ в мрежата, правим се на инкогнито зад прозрачната социална страна и си мислим, че проблемът е във всички останали намазани с грим лица, вплели устни в муцка.

Няма как да има романтични връзки, когато партньорите се сменят като автобусите в градския транспорт. Доверието се демонстрира с поглед в чуждия телефон, интернет хронологията и останалите следи от мрежата. Няма връзки, просто малко секс и снимки за фейсбука…