В една гимназия в Чикаго учениците изучавали седемте чудеса на света . В края на урока им било зададено упражнение да направят списък на това, което те разбират под седемте чудеса на света.
Въпреки, че имало няколко несъгласия, повечето избрали следните неща:
1. Египетските пирамиди
2. Тадж Махал в Индия
3. Големият каньон в Аризона
4. Панамския канал
5. Eмпайър Стейт Билдинг
6. Айфеловата кула
7. Великата китайска стена
Докато преглеждал гласуването, учителят забелязал, че едно момиче още не си е предала листа. Той попитал дали има някакъв проблем със списъка. Момичето тихо отговорило:
„Да, малко. Не мога да реша, защото има толкова много.” Учителят казал: „Добре, кажи ни какво си написала, може би ние можем да помогнем.”
Момичето се поколебало и после прочело:
„Мисля, че седемте чудеса на света са:
1. Да докосваш …
2. Да вкусваш …
3. Да виждаш …
4. Да чуваш …
5. Да чувствуваш …
6. Да се смееш …
7. И да обичаш.“
В стаята настъпила такава тишина, че можело да се чуе, дори ако изпуснеш игла.
Нека тази история ни напомни на всички нас, че нещата, които пренебрегваме като твърде прости и обикновени, са често най – чудесните и не се налага да пътуваме никъде, за да ги преживеем.
