Когато бях малка, обожавах приказките от типа на „Спящата красавица“, „Красавицата и звяра“, „Пепеляшка“.

Четях ги с особен интерес. Всяка от тези приказки показва красавици, които са спасени от своя принц или поне когато бях малка смятах, че това е основната идея.

Днес започвам да осъзнавам, че не е съвсем така. Принцеси няма, принцове също. Поне не и в смисъла, в който ми се искаше да ги има. В по-късен етап от живота си започнах да симпатизирам силно на „Красавицата и звяра“, защото открих един малко по-различен смисъл на тази приказка.

Тук отново имаме красавица, но този път не тя е спасена от принца на бял кон, а принца е спасен от демоните в себе си благодарение на нея. На вярата и в него, на топлото и сърце и грижите, които полага. И започнах да вярвам в спасението на душите на „злодеите“.

Започнах да вярвам в това, че „лошите момчета“ могат да се променят, стига да срещнат подходящата „красавица“, която да е достатъчно търпелива, за да извади демоните от тях.

Днес това звучи много примамливо и много красиво, защото както се казва: „Всяка красавица иска звяр, който да е добър само за нея…“. И това в някакъв минимален процент може и да е възможно, може и да се е случвало.

Колкото повече пораствам и с колкото повече хора имам възможността да общувам, да излизам, да имам връзки..разбирам как това не е възможно.

Звярът си е звяр… За да може една добра душа да съжителства с него, тя трябва да потъпче себе си, тя трябва да е изтъкана от компромиси, от търпение и трябва да е научена доста да премълчава. И в един момент си даваш сметка, че никое „лошо момче“ няма да е добро само за теб…

И не защото ти не си специална и не защото ти не си се постарала, той да смекчи характера и поведението си, а защото той просто е това, което е. Той е душевен „терорист“ и „диктатор“.

„Лошото момче“ е свикнал всеки да му се възхищава, всеки да го обожава, а той винаги да е „над нещата“. И над нещата не е какво да е, това са твоите чувства, твоите емоции, твоите мисли и твоето мнение.

Той е над тях, не над всичко останало. Мнението на чуждите хора, все още играе важна роля за изтъкаването на собственото му Его, докато мнението на „любимата“ остава нечуто. И миличка..това няма да се промени.

Научен ли е веднъж звярът, че красавицата винаги ще е там, винаги ще го разбира и винаги ще го подкрепя без значение от грубото му поведение и действията му, той НЯМА да се промени.

Та питам… струва ли си „красавице“ да погубиш младостта и душевната си красота, за да спасиш „звяра“?

Aвтор: Мина Шаралиева