На 21 февруари 2014 г. българското кино губи един от най-уникалните си таланти. От този свят на 81 години си отива Джоко Росич. След себе си великият актьор остави над 100 паметни роли.
Роден е на 28 февруари 1932 г. в Крупан, бивша Югославия, Джоко е дете от смесен брак между българка и сърбин. През 1951 г. емигрира в България по политически причини. Завършва икономика във ВИИ „Карл Маркс“ (1956) и школа по радиожурналистика в София (1961), след което работи 17 години като журналист в БНР (1952-1968), актьор в СИФ (1972-1992).
Едни от най-известните филми, в които е участвал, са „Осмият“, „Езоп“, „Демонът на империята“, „На всеки километър“, „Антихрист“, „Баща ми бояджията“, „Сватбите на Йоан Асен“, „Войната на таралежите“, „Хан Аспарух“, „Време разделно“, „Под игото“, „Капитан Петко войвода“.
През февруари 2010 година получава наградата „Златен век“ на Министерството на културата за големите му заслуги и принос към българското кино. Джоко Росич умира от рак в столична болница седмица преди да навърши 82 години.