Съпругата на бизнесмена Стефан Шарлопов Бояна Шарлопова коментира смъртта на съпруга си и разказа как се справя семейството им както с емоционалната загуба, така и с управлението на бизнеса и проектите, които Шарлопов движеше. С г-жа Шарлопова разговаря Лора Крумова в студиото на „Събуди се“ по Нова телевизия.
„Гръб в гръб сме. Сплотени сме. Момчетата се опитват да заемат неговата роля, което за мен е много тъжно. Всяка вечер сядаме и говорим за него. Той се опитваше всички да ни пази. Влизайки в бизнеса, разбрах, че съм много подготвена. След като почина, се наложи да вляза в много лични негови неща. Беше си направил таблица с длъжници, всичко е описвал на ръка. Преди 2 години успя да върне всички кредити. В момента всичко е подредено, все едно си е знаел какво предстои“, разказа с прискърбие вдовицата.
„Стресът е най-големият ни враг. През последните месеци той успя да се обърне към себе си, да прецени важните си неща. За жалост животът е жесток и ни го отне в момента, в който вече можеше да се наслади на постигнатото“, коментира Шарлопова.
„Той показваше на момчетата как трябва да се уважават жените. В момчетата много се забелязва неговият почерк, а те са само на 7. Искам да благодаря на всичките си приятели, защото в момента не съм добра компания“, обясни тя.
Бояна Шарлопова разказа също как е настъпила смъртта на съпруга ѝ и сложи край на всички спекулации по темата.
„Вечерта в неделя той не се чувстваше добре. Имаше вирус, децата бяха болни. Стефан казваше, че чувства неразположение – главоболие. Момичетата го разтриха. Беше му високо кръвното, но не чак толкова, че да се притесним. Казват, че това е сладката смърт – да умреш в съня си. Живя като победител, умря като такъв и искам да го помнят такъв. Причината за смъртта е сърдечна недостатъчност. Не се е мъчил“, разказа Шарлопова.
„Сутринта се събудих, но нямах желание да ставам. Прегърнах го, усетих го студен, но – нищо. После, когато светнах лампата, то беше ясно. Опаковката е останала, духа го няма. Изпратих децата на училище, не исках да го виждат така, нищо не им казах“, със сълзи на очи си спомни Шарлопова.
„Децата го сънуват – аз не. Усещам го.“
