Мисъл на деня от учителя Петър Дънов, известен с духовното си име Беинса Дуно, и е сред най-ярките личности в българската история и духовната ни култура.

„Каквото и да правите,

запазете спокойствие,

не се тревожете.

Ако мислите,

мислете спокойно,

ако свирите,

свирете спокойно,

ако ядете,

яжте спокойно.

Ако искате да успеете

в живота,

трябва да имате 

спокойствие.“

– Петър Дънов

Той е основателят на школата на Бялото братство, където познанието за Бога, света и човека се съчетава с практически методи за духовно и физическо усъвършенстване, постигане на емоционално и умствено равновесие.

„Често ме питат какво е Учението, което проповядвам. Аз отговарям: То е учение на Живата природа, която включва в себе си всички живи сили, с които се занимава науката. То е наука за човека, наука за Разумното в света. То е наука за Бога, за Любовта.“


Моето Учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина.

Мъдростта – това е светът на вечните Божествени форми, изтъкани от Любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представлява формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия.

Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които Възвишените духове са създали, и всички неща, които човеците са създали на Земята. Затова този свят е достъпен и за нас. От този свят изтича истинското, съществено Знание. И когато това Знание премине през трите свята – Божествен, Духовен и физически – и даде плод в тях, тогава то става реално за нас.

Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Всички идеи стават ясни, определени и идват в пълна хармония. Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик Божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред, и че когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Той вижда да се разкрива пред неговия Дух необятно поле за работа. И тогава той започва да гради. Защото право е – само Божията Мъдрост задоволява Духа на човека. Ала пътят на Мъдростта е най-труден. Той е път за Учителите. Само съвършеният човек, само Учителят може да прояви Мъдростта.

Да влезе човек в Царството Божие, това зависи от неговото Знание и Мъдрост, а не от неговата Любов. В Царството Божие по благодат не се влиза. Да влезе човек в Царството Божие и да му дадат там почтено място, това зависи от неговата Мъдрост.

Мъдростта е най-голямото Добро на Небето. Тя е най-голямото и нетленно богатство, с което човешкият Дух може да разполага. Мъдър ли е човек, той притежава най-голямото Божие благо.

Когато човек има Мъдрост, той е умен, силен и Светлината му винаги изгрява. Човек без Мъдрост не е още истински човек. И когато ние говорим за човека, подразбираме същество на Мъдростта. Човекът е наречен син на Мъдростта. Казано е в Писанието: “И веселях се в Неговата обитаема земя, и наслаждението ми беше с человеческите синове”. Това са разумните човешки синове, в които Мъдростта се е веселяла.

Бог чрез Мъдростта е създал Вселената. Създал я е заради Синовете на Мъдростта. Бог пребъдва в тях, те разбират Неговата Мъдрост и Го славят.  Защото Славата Божия се открива само по закона на Мъдростта.

Затова само мъдрецът може да слави. Мъдрият човек е опитал и проверил всичко, което знае. У мъдрия човек има непреодолим стремеж към Любовта. В него има желание и най-малкото същество, което види, да го обикне, да му направи някаква услуга. Защото мъдрецът еднакво цени и големите, и малките неща.

Мъдрецът живее без закон. Глупецът трябва да живее със закон и под закон. Ако мъдрецът живее със закон, той е нещастен; ако глупецът живее без закон, и той е нещастен. Мъдрецът живее според онзи жив закон, който Бог е написал в душата му. Той се намира извън условията на временния живот.

Ти, който се стремиш към Светлината, чуй думите на Мъдростта:

Искаш ли да усвоиш Божествената Мъдрост и тайните на Живата Природа, казвам ти, няма друг път освен страданието. Докато седиш, докато роптаеш, докато се оплакваш, ти си далеч от Мъдростта. Престанеш ли да седиш, ти си близо до Мъдростта.

Докато философстваш, ти си далеч от Мъдростта, от своя Учител. Престанеш ли да философстваш, ти си близо до Мъдростта, ти си при нозете на своя Учител.

Когато изгубиш смисъла на Живота, търси това, което свети. Учи се при този, който носи Светлина.

Любовта е снизходителна към грешките на хората, към техните слабости. Истината обаче е строга и неумолима. Истината не търпи невежеството, слабостта, нечистотата. В това се състои нейната съвършена Красота. Ето защо, който е слаб, да отиде при Любовта. Който е невежа, да отиде при Мъдростта. Който е онеправдан, да отиде при Правдата, а който иска да бъде съвършен, да отиде при Истината.

Герой в света може да бъде само онзи, в когото живее Истината. Само той може да се жертва, и когато се пожертва, ще влезе да живее в душите на хората. Затова ви казвам: преди всичко и над всичко – любов към Истината!