Въпреки прогреса на медицината ракът си остава тайнствено заболяване, което причинява смърт на милиони хора.

И въпреки технологичния напредък, с който толкова се гордеем, човечеството става все по-болно. Според статистика на Световната здравна организация (СЗО) към 2035 г. всеки втори мъж и всяка трета жена ще са болни от рак. Това означава само едно – че ни дебне епидемия, предупреждава проф. д-р Връбка Орбецова, дмн, автор на енциклопедия по интегративна медицина.

У нас в момента над 300 000 души са вписани в Националния раков регистър. България е сред страните с умерена заболеваемост в Европа, но сме на едно от първите места по рак на шийката на матката. Мъжете боледуват най-често от рак на белия дроб, а жените – от рак на гърдата.

Според проучвания на СЗО информираността на обществото за причините и заболеваемостта от рак е недостатъчна и затова предизвиква огромен песимизъм и нагласи за безсилие. Но изследванията показват още, че сравнително малка част от рисковите фактори са извън нашия контрол и наследствеността е един от тях, но не е най-сериозният. В Дания е направено изследване на деца, осиновени веднага след раждането, и на техните биологични родители.

Ако ракът се предаваше основно чрез гените, заболяванията на осиновените деца би трябвало да са същите като на биологичните им родители. Резултатите показват, че гените на биологичните родители, които умират от рак преди 50-годишна възраст, нямат никакво влияние върху риска за развитие на рак на техните деца, дадени за осиновяване. Но смъртността от рак преди навършване на 50 години на родителите осиновители, увеличава 5 пъти вероятността осиновените им деца също да умрат от рак
Фактът, че онкозаболяванията се превръщат в пандемия, означава, че има нарушения в средата, която обитаваме, в начина на живот и възприемането на света, в изобилието на стресогенни фактори.

Прекалено се материализирахме, привързваме се към материалните ценности и забравяме духовните. Не осъзнаваме нарушеното равновесие в психоемоционалното си състояние. Нараняваме се с думи, мисли, емоции. Обитаваме неестествени за гените ни условия (храна, вода, емоции, мисли), работим в агресивна среда, обяснява проф. д-р Орбецова. Превенцията на рака е живот в здраве – здравословно хранене, здравословно мислене, повече позитивни емоции и разбирателство между хората.
Ако трябва да го кажа с една дума – тя е любов. Хората не се обичат, те се мразят. Дори и да не го изказват, те си го мислят, а мислите ни са материални и запълват цялото ни пространство, твърди проф. Орбецова.

От друга страна, се създават изкуствени храни с консерванти, стабилизатори, които объркват организма ни, блокират нормалните процеси, предизвикват възпаления, нарушават храносмилането, появяват се объркани клетки агресори с извратено поведение. огато по някаква причина ДНК мутира, клетката се променя и може да се превърне в ракова. Увреждане на ДНК се причинява най-често от тютюнев дим, ултравиолетови лъчи, вируси, химикали, радиация и други мутагенни или канцерогенни фактори.

Ракът се провокира от неблагоприятно стечение на 4 условия. Генетични изменения в отделна клетка, която се размножава и образува група от злокачествени клетки; растежът на тези клетки не се регулира правилно от съответните механизми в тялото; липсва нормална диференциация на клетките; способността на раковите клетки да се „разнасят“ и да образуват още тумори в отдалечени части на тялото, т. е. да метастазират.

Увреждането на една клетка не е достатъчно, за да се развие рак. Освен онкогени всяка клетка съдържа и ген 53, който потиска развитието на тумори. Появата на изродени рак може да е аномалия в ген 53.

Навици, свързани с бита ни, като тютюнопушене, стрес, обездвижване, затлъстяване, режим на хранене, прекомерна употреба на алкохол, дрога, са непосредствена причина за възникване на 70% от случаите на рак. Това означава, че ракът може да се избегне в два от три случая само като се промени начинът на живот, категорична е проф. Орбецова.

Британски учени изчислиха специфичния дял на различните фактори, които причиняват рак. Храненето се оказва на първо място с до 35%, тютюнопушенето – до 32%, инфекциозните агенти, особено вирусите, причиняват около 10% от злокачествените тумори, производствените канцерогени – 4%, алкохолът – 3%, онкологичната наследственост – 2%, замърсяването на околната среда – 2%, ултравиолетовите лъчи и йонизиращата радиация – 1%. Само 5% от раковите заболявания се дължат на неизвестни причини.

Около 15% от смъртните случаи поради онкологично заболяване са с доказана генетична предразположеност, но генетична обреченост не съществува, подчертава проф. Орбецова. Според нея това дава шанс на превенцията, базирана на естествена способност организма ни да се защитава от рака в условия на хармония със себе си и околната среда.

Ето защо тя посочва 4 подхода на антираковата стратегия: противодействие и предпазване от нарушеното равновесие в околната среда, наблюдавано от 50 -те години на миналия век; консумация на храни с антитуморно действие и чиста вода; преодоляване на психоемоционалния дистрес, освобождаване от страха, тревожността, агресията, негативните емоции; стимулиране на имунитета и намаляване на възпаленията.

Човечеството вече излиза от парализиращата онкофобия и се ориентира към настъпателна профилактика чрез мобилизация на защитните сили на организма и намиране на слабите места на рака. В онкологията актуална е аксиомата „От болестта е по-лесно да се предпазим, отколкото да се излекуваме“. И понеже храненето е рисков фактор за рака № 1, сме наясно с продуктите активатори и тези, които играят роля за предпазване от рака.

На първо място трябва да ограничим или да изхвърлим рафинираната бяла захар от менюто си. Активатори на рака са и прекомерните количества наситени и омега-6 полиненаситени мастни киселини, растежните фактори (хормони) в червените меса, ненатуралните млечни храни, трансмастните киселини – хидрогенирани и частично хидрогенирани растителни мазнини в маргарините и силно термично обработените храни, обяснява проф. Орбецова.

С профилактично и лечебно действие са богатите на магнезий храни – лешници, бадеми, спанак, пълнозърнести закуски; съдържащите селен – риба, морски дарове, зеленчуци, житни храни; източниците на каротин и витамин А – хайвер, яркоцветни плодове и зеленчуци; богатите на витамин С – зеле, чушки, киви, шипка, цитруси. Ако в дневното ни меню се съдържат и четирите вида храни, шансът да избегнем раково заболяване е 90%.

Антираковите храни действат детоксикиращо, премахват карциногените, стимулират имунната система, блокират ангио- и неоангиогенезата (формирането на нови кръвоносни съдове, които хранят раковите клетки), премахват възпалението. Тези полезни храни блокират инвазията на раковите клетки в структурата на околните тъкани, както и образуването на разсейки това активират апоптозата (самоубийството на раковите клетки).

„Ракът е бандитски страшен, арогантен, безмилостен, но има достатъчно доказателства, че може да бъде избегнат. Не бива да се поддаваме на убеждението, че той е смъртна присъда“, оптимист е проф. Орбецова.