Една от любимите героини на псевдонаучните теории, предричащи гибелта на човечеството, е загадъчната планета Нибиру.

Нея никой никога не я е виждал, но ако съберем всичко, което е написано за това небесно тяло, ще се получи книга с обем, който не отстъпва на енциклопедия.Предлага кратък обзор на хипотезите и легендите за тази планета.

Съществуват множество „теории за заговор” (по-точно двайсет, а ако се разтърсим, ще намерим и много други), чиято същност се заключава в това, че някой или нещо заплашва човечеството, а правителствата на всички страни крият за тази заплаха. Една от любимите теми за тези, които вярват във всичко това, е легендарната планета Нибиру. Но ако се вгледаме, се оказва, че става дума поне за три напълно различни небесни тела и незнайно защо всички те са „планетата Нибиру”.

Първо, в интернет може да се открият съобщения, че Нибиру е една от планетите, въртящи се около някаква тъмна звезда или кафяво джудже. Около тази тъмна звезда има пет малки планети, шеста с размерите на Земята, а седмата е планетата Нибиру. Тя не е годна за живот и за тамошната цивилизация се явява нещо от рода на бойна станция или огромен космически кораб.

Когато тази тъмна звезда се приближи към Слънцето, Нибиру преминава през нашата Слънчева система и се явява източник на всевъзможни бедствия. Утехата е, че тя преминава много бързо и само след няколко седмици или месеци изчезва от полезрението. Планетата Нибиру е червена на цвят, има си шлейф като комета и летящи около нея спътници, които също се явяват източник на разрушения.

Какво ли не приписват на Нибиру – например, че тя е причина за кратерите или повърхностните пукнатини на Луната и планетите в нашата Слънчева система, а също за промяната на наклона на осите им и техните орбити. Тя е виновна и за изчезването на Атлантида и безкрайните наводнения. И накрая точно тази планета е свързващото звено между нашата Слънчева система и системата на тъмната звезда.

През 2010 г. се твърдеше, че през май 2011-а Нибиру ще може да се наблюдава с невъоръжено око от всички жители на нашата планета. На 21 декември 2012 г. Нибиру трябваше да пресече еклиптиката и да се наблюдава като ярка червена звезда, сиреч като второ по размери слънце.

Твърдеше се, че на Земята ще започнат земетресения и лошо време. Но най-лошото, както твърдяха много адепти, трябваше да се случи на 14 февруари тази година, когато Нибиру щяла да премине между Земята и Слънцето. Тогава полюсите щели да сменят местата си, а наклонът на планетата да се промени. Ужасно, нали? Но ако погледнем към календара, и тази дата сме преживели, без дори да забележим.

Но затова пък след 1 юли 2014 година, според същите „адепти”, Нибиру няма вече да ни тормози и ще отлети далеч от нашата част на галактиката. Някакъв си „осведомен” човек от НАСА, военното разузнаване и ЦРУ допускали, че две трети от населението на планетата ще загинат, а още две трети от оцелелите ги чака гладна смърт в следващите шест месеца. Най-засекретената правителствена агенция на САЩ била добре осведомена какво да очаква и се подготвяла за това. Ватиканът имал същата информация. Населението нямало да бъде предупредено и съответно нямало да му бъде даден шанс за спасение.

Второто, за което също ни информира интернет, е това, че „планетата Х” (Нибиру) е изкуствено тяло, пресичащо нашата Вселена по доста редовен маршрут под съзнателното ръководство на хуманоидни същества, живеещи си в него (но не на повърхността). Тяхната цел е да проверят деструктивните явления, неблагоприятно въздействащи на съседните региони от Космоса. Те си сътрудничат с подобни групи и няколко пъти са унищожавали безнадеждно агресивни цивилизации на Земята в изминалите няколко милиона години, за да можем ние да започнем нашата дейност.

Според „нибируведите” тайната се крие в шумерската дума SAR, която понякога обозначава Нибиру. Думата SAR означава Върховен владетел и се асоциира с висшето божество Ану, но това е също и числото 3600 и в друг контекст обозначава „завършен цикъл”.

Въз основа на всичко това „нибируведите” (или с такава диагноза, ако на някого му харесва повече) заключават, че орбиталният период на Нибиру е 3600 земни години. Това обяснява защо тя не се е появявала в последно време.

По-нататък следва твърдението, че учените до такава степен са убедени в нейното съществуване, че дори са й дали названието „планетата Х”. Ще рече десетата планета (друг е въпросът, че астрономите кръщават така планети, чието съществуване още не е потвърдено и съответно още си нямат имена). За други „десетата планета” е гигантски спасителен кораб.

През 1978 г., след десетгодишно затишие, теорията за друга „планета Х” също направила поредния скок напред. Откриването на спътника на Плутон – Харон – дало възможност да се определи масата на Плутон и се оказало, че той е значително по-малък, отколкото се смятало. Благодарение на това с голяма точност били проверени отклоненията в орбитите на Уран и Нептун. След което двама астрономи от Военноморската обсерватория на САЩ във Вашингтон отново възродили идеята за „планетата Х” – този път наистина планета №10 в Слънчевата система.

Тези астрономи – Робърт Харингтън и Том ван Фландерн – предположили, че тя е 3-4 пъти по-голяма от Земята, но орбитата й е доста ексцентрична и периодът й на въртене около Слънцето е доста голям. Години по-късно току-що изстреляният спътник IRAS засякъл в дълбините на космическото пространство голям тайнствен обект. Но какво било това – никой не знаел.

В следващите години търсенето на „планетата Х” дало малко нова информация. Получените данни, изглежда, потвърдили, че планетата Х е три-четири пъти по-голяма от Земята, че орбитата й вероятно е наклонена към плоскостта на еклиптиката на 30 градуса и че тя е отдалечена от Слънцето на разстояние, три пъти по-голямо от разстоянието между Земята и Плутон. През 1987 г. НАСА направила официално заявление, в което отново признала за възможността за нейното съществуване.

Американското списание „Нюзуик” съобщило: „Миналата седмица НАСА проведе в своя Изследователски център в Еймс (Калифорния) пресконференция, в хода на която беше направено доста странно заявление: не е изключено, че около Слънцето се върти някаква ексцентрична десета планета. Говорителят на НАСА Джон Андерсън предполага, че „планетата Х” се намира някъде тук, макар и не близо до останалите девет планети. Ако той е прав, то може да се окаже, че ще бъдат разгадани двете най-любопитни тайни на Космоса:

1) С какво се обясняват отбелязаните през XIX век тайнствени отклонения в орбитите на Уран и Нептун.

2) Какво е предизвикало гибелта на динозаврите преди 26 милиона години?”

В края на 80-те години в научните списания започнала кампания против теорията за съществуването на „планетата Х”, а НАСА започнала да влага големи средства в създаването на модерни телескопи, базирани в Космоса.

Кампанията против теорията за „планетата Х” е оглавявана от редица учени, но привържениците на Нибиру не искат да се съгласят с техните доводи. Например, когато им говорят, че по времето на образуването на Слънчевата система за нейното създаване просто не би стигнал материал, те отговарят, че шумерите и вавилонците ясно казват, че Мардук – „планетата Х”, се явява в Слънчевата система отвън!