Живяла някога в едно царство страшно надарена царица- с големи месести наляти напращяли и щръкнали цици.

Всички мъже си мечтаели да ги осмучат, но естествено никой не го споделял от страх да не му отрежат главата. Веднъж конярът решил да го сподели със своя приятел- царския лекар. А лекарят веднага му отговорил- нямаш проблем, ще го уредя, но в замяна искам да ми подариш най-добрият си кон!

Направили те пазарлъка и лекарят предприел веднага действия- сложил едно прахче в сутиена на царицата, и тя като го сложила,след малко я обзел силен сърбеж. Извикала лекаря, той се направил че я прглежда, и важно заключил- “Мдаа, това е една много рядка алергия и има много лекарства, но всички действат бавно и несигурно.

Най-сигурно е ако гърдите Ви се третират с прясна слюнка от кралския коняр- тъй като вследствие дългия престой в конюшната, неговата слюнка има лечебна сила….

Омаял доктора царицата и след малко довели коняра и след като му обяснили, че ще му отрежат главата ако се разчуе, пуснали го при царицата и той лизал ли лизал и смучел циците и докато едва не припаднал от кеф. А прахчето било краткодействащо, и след малко царицата се чувствала страхотно и била предоволна.

Минало известно време, но коняра се отметнал и не искал да изпълни обещанието си към доктора.

Днес така, утре така, и един ден стражите нахлули и го отвели пак в двореца, а там го чакал доктора, който го посрещнал с думите : Аде познай сега къде го сърби царя…