Списъкът “Бобокови” – три версии

Списъкът на знаковите фигури от прехода, които се появиха на гърба на снимка, която прокуратурата откри при претърсването на офисите и къщите на братя Бобокови, предизвика стотици коментари в социалните мрежи и роди десетки конспиративни теории.

Някои дори събраха числата, нахвърляни в листчето и получиха сумата от близо 7 милиарда, пише Стандарт. Различни са версиите какво означават цифрите, написани срещу имената на известните бизнесмени. Почти единодушно е мнението, че те се отнасят за края на царското управление. Потвърждение на това е включването в списъка на Емил Кюлев, който бе застрелян през 2005 година и на Дарина Павлова, наследник на милионите на Илия Павлов, убит през 2003-та.

Повечето анализатори свързват списъка със сдружението на едрия бизнес по оново време – клуб „Възраждане“, тъй като много от имената са членове в него. Самите Бобокови влизат в бизнескръжеца през 2004-та година. По онова време сдружението приема за членове и двойката – обозначена с „Иван и Елена“, които някои колеги изтълкуваха като Костови, но става думи за съдружниците в „Рей холдинг“- фирма, най-вече известна с ремонта на вагоните. Списъкът обаче далеч надхвърля участниците във „Възраждане“, а в същото време пропуска някои от тях, като например Добромир Гущеров.

Всеизвестно е, че в бизнессдружението всеки участник е попълвал справка с активите и богатството си. Затова и една от версиите за този списък е, че Бобокови са ползвали тези цифри, които по-късно излязоха в една от първите класации на списание “Форбс” за най-богатите в България. Въпреки това, те са занижени в сравнение с публикуваните тогава данни в рейтингите. Най-фрапиращ е примерът с Васил Божков, срещу когото е записана сумата от 600 милиона долара, докато в класацията на най-богатите от Източна Европа, той вече фигурира като милиардер.

Според втората версия сумите не са активи, а задължения. Тук обаче по-интересен е въпросът защо именно братя Бобокови са били своеобразните счетоводителите на подобен списък и към кого са били натрупани. Митът за червените куфарчета от зората на демокрацията изглежда много подходящ за случая, но е малко вероятен, защото в списъка липсват играчите от началото на 90-те, които с парите на задграничните дружества на БКП източиха предприятия и си направиха банки.

Това не са и парите за участие в приватизацията, тъй като сладките парчета от баницата вече са били раздадени по времето на Виденов и Костов на повечето хора в този списък. Съществува обаче вариант тези пари наистина да са заемен капитал, някаква втора хазна за обществени харчове на избраните бизнесмени. Не е изключено това да е и нов транш от заграбеното злато на социализма, за който да са отговаряли Атанас Бобоков и брат му.

Защо точно те ли?

Макар години наред да бяха популярни най-вече в родното си Русе, те може би са най-галените деца на демокрацията. Скромните ученолюбиви момчета от село Пиргово, които за 10 години станаха шести по богатство, се оказаха най-голямото олицетворение на сбъднатата българска мечта. Покрай арестите им стана известно как с помощта на чичо им, член на ЦК на БКП, получават най-доброто образование.

А след това с неговото рамо взимат на тепсия бизнес за милиарди – производството на промишлени масла. Както обичат да казват- късмет било, че точно тогава единственият конкурент „Плама“ фалира, а двамата младоци лапсват договори със стотици фирми от енергетиката, машиностроенето и транспорта.

Доказани доходи, западни партньори, източни пазари – Бобокови не са били за подценяване. Още повече, че точно тогава започнаха и големите им апетити да вземат ЕРП-тата. Амбиция, която не ги напусна цели 15 години.

Третата версия за списъка се появи в „19 минути“. Според нея описаните пари са били лептата на всеки от бизнесмените за Фонд за спасение на България. Фондът е трябвало да бъде създаден през 2005 г. с цел да събере около 2 млрд. лв. В списъка на братя Бобокови е отбелязано кой бизнесмен с какви средства ще се включи, а плюсчетата са за тези, с които вече е разговаряно. По този начин те са искали да противодействат на чуждите инвеститори, навлизащи мощно в страната и заплашващи българския бизнес.

“Целта беше всеки да отдели средства, които да бъдат инвестирани отново в икономиката и участие в големи приватизационни сделки. Така средствата, предприятията и бизнеса щяха да останат изцяло български”, коментират анонимни бизнесмени. Според тях причината да се обединят била патриотична – да се противодейства на чуждите компании, които са били лансирани по времето на царския син Кирил и близките му Милен Велчев и Николай Василев, Един от най-големите двигатели на проекта бил покойният Младен Мутафчийски, оръжеен търговец и собственик на комплекса “Хелена ризорт” в Слънчев бряг.

Фондът обаче така и не се създава, защото не била изчистена структурата и чисто по български се скарали кой да поеме самото управление на средствата. Плановете обаче били грандиозни, фондът трябвало да доминира над останалите бизнесорганизации и той да определя стратегическите решения за развитието както на различните отрасли, така и на цялата националната икономика.

Забавянето на проекта обаче било фатално, защото с влизането ни в Европейския съюз посоката на развитието ни се променила.

Още статии в тази категория

Ако статията Ви е харесала или смятате, че е полезна - моля споделете я с приятелите си.

Споделянето е много лесно и става само за секунда. Използвайте бутоните на социалните мрежи по-долу. Благодарим Ви!!!
x
Share via