– Здравейте, Пицария Палермо ли е?

– Не, господине! Това е пицария Google.

– Ясно, значи съм набрал грешен номер?

– Не господине, Google купи пицарията.

– Добре! Тогава моята поръчка е…

– Господине, желаете ли да поръчате обичайното?

– Обичайното? Познавате ли ме?

– Според нашия идентификационен регистър за обаждания, последните тридесет пъти сте си поръчали пица със сирена и наденица, с дебела кора.

– Добре! Това ще е!

– Съгласете се да ви предложа, този път да пробвате рикота и рукола със сухи домати…

– Не, аз мразя зеленчуците.

– Сигурно затова холестерола ви е много висок…

– Откъде знаете това?

– От ръководството на абонатите. Там има резултатът от кръвните ви изследвания за последните 7 години.

– Добре, но не искам тази пица! Аз отдавна пия лекарства за високия холестерол.

– Не сте приемали лекарството редовно. Преди два месеца сте си купили само една кутия с тридесет таблетки от аптека на Марешки.

– Купих още хапчета от друга аптека.

– Не мога да намеря такава транзакция от кредитната ви карта!

– Защото платих в брой!

– Не е възможно! Не сте изтеглил толкова много пари според банковото ви извлечение…

– Защото имам друг източник на пари.

– Защо тогава това не е отразено в последната ви данъчна декларация? Да не би, да получавате доходи от недеклариран източник?

– Какви въпроси ми задавате? Достатъчно! Писна ми от Google, Facebook, WhatsApp и Twitter! Ще отида на остров, на който няма интернет и мобилни телефони и никой няма да ме шпионира.

– Разбирам ви господине, но в такъв случай ще се наложи да си подновите задграничния паспорт, защото е изтекъл още преди шест месеца…