Лекотата, с която преминаваме между служебния компютър, домашния лаптоп и мобилния телефон, може да бъде наистина удобна. Може би прекалено удобна.
Това продължително излагане пред най-различни екрани на работа и вкъщи не само има силата сериозно да напряга очите ви, но и може да ви направи наистина нещастни.
По време на своя TED Talk по-рано през годината преподавателят по маркетинг в Нюйоркския университет и психолог Адам Олтър представи проучване, което показа, че онлайн инструментите, които използваме най-много не ни паравят щастливи, пише CNBC.
Цитирайки данни от Бюрото по трудова статистика на САЩ Олтър демонстрира как средностатистическия 24-часов ден е изглеждал приблизително по един и същи начин през последните 10 години – Ние спим между седем и осем часа на ден, работим между осем и девет часа на ден и се занимаваме с „дейности свързани с оцеляването ни“ като хранене и къпане в продължение на около три часа през деня.
Останалата част от деня, приблизително пет часа, са наше лично време, което включва хобита, отношения с близки, креативност и размисли върху това дали „водим смислен живот,“ казва Олтър по време на своя TED Talk, който вече има над 1 млн. гледания.
„Получаваме част от тях и от работното си време,“ обяснява Олтър, но нашите най-запомнящи се преживявания са по време на тези няколко часа лично време.
Той отбелязва, че от 2007 г. насам прекарваме все повече от нашето свободно време пред най-различни екрани, вследствие на което само една малка част от времето нямаме някакъв вид екран пред себе си.
Според него хората имат добро усещане относно приложенията, които се концентрират върху релаксацията, спорта, времето, четенето, образованието и здравето, като прекарват средно по девет минути дневно използвайки ги.
От друга страна хората не се чувстват толкова щастливи, когато използват приложения за запознанства, социални контакти, игри, забавления, новини и сърфиране в нета, но въпреки това прекарват по 27 минути на ден във всяко от тези. Причината за на пръв поглед безсмисленото ни скролване е липсата на подсещане да спрем, или „сигнал, че е време да правим нещо друго, нещо различно,“ казва Олтър.
„Прекарваме три пъти повече време в приложения, които не ни правят щастливи,“ казва той. „Това не изглежда много умно.“
Всеки, който е гледал един след друго поредица епизоди от сериал в Netflix знае за какво става въпрос: След като в продължение на няколко часа сте гледали епизоди от любимия си сериал, може да ви излезе съобщение на екрана, което ви пита „Ще продължите ли да гледате?“ Това е подсещане за спиране, за да се разбере, че вие всъщност наистина искате да продължите.
„Начинът, по който консумираме медиите днес обаче е такъв, че няма подсещания за спиране,“ казва Олтър. „Новините продължават една след друга и тези неща просто нямат край: Twitter, Facebook, Instagram, електронна поща, текстови съобщения, новините.“
За спиране на този безкраен низ от проверяване на имейли и социални медии Олтър дава за пример покойният Стив Джобс, който е споделял, че ограничава времето, което децата му прекарват около тези технологии.
Франция се опита да ограничи времето, което хората прекарват пред екраните, като забрани използването на електронна поща след края на работното време.
Олтър признава, че това не е най-лесният проблем, но борбата с него си заслужава. „Отначало беше трудно. Постоянно имах огромното усещане, че пропускам нещо,“ казва Олтър. „Това, което се случва обаче е, че свиквате.
„Преодолявате отдръпването си и животът става по-цветен, по-богат и по-интересен — водите по-добри разговори,“ казва той. „Наистина установявате връзка с хората, които са в този момент с вас.“
