От малки ни учат да се подчиняваме на порядки, които отдавна са напуснали съвремието ни.

Порядки, които нямат място в личния ни свят – онзи, който искаме да населяваме, без непрекъснато да се опитваме да насмогнем на очакванията на другите, които са сътворили живот за нас, без да ни питат.

Скъсай синджира, научи се да казваш „не”!

Способността да изричаме тази на пръв път дребна, но в действителност гигантска дума, е като длетото на Микеланджело, с което „отсичал няколко досадни пречки в обезобразения мрамор, които му пречели да извади на показ красотата на камъка, за да могат и очите на другите да я видят, така както неговите.”

„Не” е властна дума, а много от нас са противоречиво настроени срещу властта
Виждаме я като заплаха в отношенията си. Страхуваме се да я изричаме, защото, виждаш ли, щяла да разруши връзката ни, да доведе до конфликт в работата ни или да нарани нечии чувства. На всяка от нас й се е случвало поне веднъж да не иска да разтяга сексуално плът след тежък ден. Вместо обаче да отклоним къде любезно, къде не поканата за ласки на партньора си, заменяме категоричното си вътрешно „не” с едва доловимото страхливо и уморено „да”. Това, разбира се, влошава нещата още повече за нас, защото не само че не стигаме до оргазъм, ами се вбесяваме от малодушието си, което ни е накарало да угодим на другия. Да не говорим, че отново попадаме в онзи спомен, в който мама ни обяснява, че в брака има съпружески „задължения”.

Когато казваме „не” на едно, казваме „да” на нещо другор
Но преди да го изречем, трябва да си дадем ясна сметка защо искаме да изразим този отказ.
Наскоро една приятелка заяви, че август е месецът, в който „къса синджира” – ще прави неща, за които през другото време на годината не й остава време, не й достига енергия, няма ищах. Но вместо да се втурне по явки, където се събират любовни играчи и бонвивани, тя изкрещя едно дръзко „не” в лицето на софийския нощен живот и реши да прекарва вечерите си в писане на новата си книга. „Не” на социалния живот, „да” на литературните мечти. Не знам докъде е стигнала с романа, но е възможно „не” –тата й, отклонили покани очи в очи и такива във Facebook, да са я лишили от потенциална нова любов и приятелства. Но поне имаше куража да каже „не” на собствените си изкушения.

Колко от нас могат да кажат „не” на колега, който тарикатски се опитва да ни извози да свършим и неговата работа. Да откажем на приятелка, която иска отново да ни ангажира с разкази от скучното си ежедневие или да се отървем от поредния виртуален досадник в скайп.

Има една програма, която върши чудесна работа, ако имате неща за вършене, но не можете да се „изстържете” от нета или пък от всяко прозорче на екрана ви се подава приятелска глава, която има да ви казва нещо „много важно”. Софтуеърът се казва Freedom и настройва интернет връзката ви да се изключва за определен период от време.

Способността ни да казваме „не” е нашият щит
Защитава нещата и хората, за които ни пука най-много. Дава ни пространство да пишем, да играем с децата си, да отсвирим служебен банкет, за да постоим мълчаливо и нежно в прегръдките на любимия. Защото зад всяко важно „да” стоят хиляди „не” –та. Когато попитали американския милиардер Уорън Бъфет, който дава 99 процента от богатството си за благотворителност, каква е тайната за успеха му, той отвърнал: „Това, че мога да казвам „не”. Отхвърлял съм милиони инвестиционни предложения, докато един ден не получих точно това, което търсех. И тогава казах „да”. Всичко, което трябваше да направя, за да забогатея, е няколко пъти да кажа „да” на правилните неща.”

Едно истинско „да” е такова само когато имаме способността да казваме истинско „не”.