Този текст е за всички, които си мислят, че е късно да променят живота си. За всички, които са се оставили по течението. За всички, които са се отказали да се борят за щастието си. Този текст е за теб. За да го препрочиташ и да си припомняш, че:

Съществува единствено и само настоящето.

Няма значение какво се е случило преди седмица, преди година или… тази сутрин. Важно е само какво избираш да се случва в момента. Избери да се промениш и ще се промениш. Избери да мислиш различно и ще започнеш да мислиш различно. Избери да започнеш да градиш нов живот и ще започнеш да го градиш…

Във всеки един момент можем да правим само по една стъпка.

Забрави ли сме да бъдем търпеливи. Забравили сме, че за всяка промяна е нужно време. Забравили сме, че всеки дълъг път се извървява стъпка по стъпка. Иска ни се да прескочим трудните етапи. Иска ни се всичко да случи сега и веднага. И понеже това е трудно, понеже това е невъзможно, се отказваме дори да опитаме. А просто трябва да имаме търпение. И вяра.

Всяка промяна в началото е трудна.

Бебето не се научава да ходи веднага. Първо се учи да седи, след това – да пълзи. После – да пада и да става. И час след това – да ходи, да тича, да кара колело… Да прави всичко онова, което в началото не е било по силите му. Но бебето е упорито. И не се отчайва. Бебето ни учи, че всяка промяна е трудна в началото… но си заслужава.

Волята е по-важна от уменията.

Oправдаваме се пред себе си, че не притежаваме нужните умения, за да направм това, което искаме. За да станем хората, които искаме. За да имаме живота, който искаме. А истината е, че не са нужни никакви специфични умения или познания. Нужни са ни само воля. И вяра. Постоянство. И търпение. Защото всичко, което не знаем или не умеем, се научава. Нужно е само да осъзнаем, че животът ни е в нашите ръце и от нас зависи какво ще правим с него. И как ще го живеем.

Животът е постоянна промяна.

Животът е постоянна промяна. Растеж. Усъвършенстване. Трябва само да го осъзнаем. Трябва да осъзнаем, че всичко, което сме направили или не сме направили, е имало смисъл. Защото ни е научило на нещо. Дало ни е нещо. Дори когато ни е отнело. Помогнало ни е да опознаем себе си по-добре. За да можем по-лесно да постигнем мечтите си. За да осъзнаем какво наистина искаме. За да приемем с какво трябва да се сбогуваме. За да се осмелим да тръгнем по пътя към себе си…

Източник: dama.bg