За корените на мормонската полигамия

[elfsight_social_share_buttons id="1"]

Някои твърдят, че промискуитетът разкрива истинската ни природа, според други само моногамията е божественият път.

Невроендокринологът Робърт Саполски казва, че истината е някъде по средата: ние сме животни, които искат да разпространяват и получават семе, но и такива, които се посвещават само един на друг, пише Bigthink.

Логично е религията да поеме ролята на съдник за това как използваме нашите тела. Хората са любопитни животни. Кажете ни, че актът е забранен и ви гарантираме участието си.

Църквата на мормоните отдавна се е заела с този въпрос. Малко след като Джоузеф Смит основава религията през 1830 г., имал видение с починалия му брат Алвин, който се бунтувал на небето.

В тази връзка той създава концепция, според която членовете на семейството се събират на небето, като първо преминават през определени ритуали в живота. В първите си години мормонизмът привлича повече мъже, отколкото жени и по тази причина религията фаворизира мъжкия пол.

Смит използва Библията за своите цели. Обръща се към Авраам за напътствие. Понеже мъжете са движещата сила в ранния мормонизъм, Смит решава, че жените и децата могат да бъдат „запечатани“ чрез тях. „Смит учи, че един праведен мъж може да помогне на много жени и деца да отидат в рая, като ги „запечата“ в множествен брак. Колкото повече жени може да запечата, толкова по-добре“, пише Джоана Брукс.

Към 1843 г. Смит пренебрегва тези бракове сред ръководителите на църквата, въпреки че изданието от 1844 г. на учението за убежденията и заветите изрично подкрепя моногамията. Публично Смит заклеймява полигамните бракове. Веднага след смъртта му обаче става ясно, че той има между 29 и 48 жени освен законната си Ема. Тя яростно отрича, но има редица доказателства.

През 1844 г. Смит е убит. Последователят му Бригъм Йънг заема мястото му. Йънг има 51 жени, 16 от тях са му родили общо 56 деца. През 1852 г. полигамията става официална практика на Църквата на мормоните. Това е обявено в новия дом на общността в Солт Лейк Сити. През 1876 г. тя вече е включена в Учението и Заветите им.

Между 1852 и 1890 г. 20-30% от хората мормоните започнали да практикуват полигамия. В 1890 четвъртата глава на Църквата Уилфърд Уудръф твърди, че е имал своя собствена дискусия с Бога, която завършва с „Манифеста“. В него Уудръф твърди, че Господ му е дал знак, че полигамията трябва да бъде прекратена.

Мормоните винаги са били преследвани, но през 1856 г. напрежението се нажежава особено, защото Републиканската партия обвързва полигамията с робството. Църковните лидери са объркани, искат да останат верни на Смит, но пък не искат да бъдат преследвани. Поведенческите правила като забраната за пушене и пиене, както и консервативният поглед върху сексуалността, стават задължителни за вярващите, за да спасят образа си.

През 1878 г. Върховният съд в САЩ забранява полигамията. До 1887 г. държавата конфискува редица активи на църквата на мормоните заради продължаващата им практика. Уудръф официално отменя практиката, след като осъзнава, че църквата му е в опасност.

Много от мъжете не се радват на промяната. Те гледат на браковете като на социални договори и щом могат финансово да се грижат за няколко жени, не виждат проблем да бъдат женени за тях.

Една група мормони бягат в Мексико, за да избягат от това, което те наричат „безбожни правила“. По време на Голямата депресия се надига вълна от фундаментализъм. Тези мормони вярват, че щом полигамията е била добра за Смит, ще бъде добра и за тях. През 1904 г. президентът на църквата Джозеф Ф. Смит забранява полигамията пред Конгреса, като издава още един манифест. Това създава още по-голям разкол в църквата.

Днес църквата на мормоните продължава да популяризира моногамията и докато полигамията е незаконна в Съединените щати, в Скалистите планини съществуват малки групи мормони, където те свободно упражняват това, което наричат ​​“принцип“. Тези групи фундаменталисти вярват, че трябва да останат верни на откровението на Джозеф Смит.

Докато мормонската църква публично изобличава полигамията, тя продължава да живее. Джоана Брукс казва, че това е отчасти защото доктрината, която го подкрепя, никога не е била официално променена. Основното мормоново вярване е, че полигамията е част от отвъдното.

Църквата винаги е позволявала и продължава да позволява на мъжете да се женят в храмовете на Мормон „за вечността“ за повече от една жена.

 

[elfsight_social_share_buttons id="1"]