Попитали една добра и мъдра старица, която, въпреки тежкия и труден живот, всеки ден посрещала и изпращала деня с усмивка на лицето си:

– Бабо! Твоят живот е бил толкова тежък и въпреки това душата ти е все така млада. Каква е тайната?

– Всяко добро, което са ми направили записвах в своето сърце, а всяко лошо върху вятъра. Ако бях правила обратното, сега сърцето ми щеше да бъде в ужасни белези, а то е благоуханен рай.

Бог ни е дал две ценни умения: да помним и да забравяме.

Когато ни правят добрина признателността изисква да я запомним, а когато ни правят злина, любовта ни подтиква да я заправим.