Руски, френски и китайски лингвисти, решили да си напишат имената, всеки на своя си език.

– Фамилията ми е Ге – казал французинът на китаеца.

– В китайския има два йероглифа „Ге“, но за съжаление, нито един не е подходящ за фамилно име.

– Защо?

– Защото единият означава „колело“, а другият предава звука, с който се пука пикочен мехур на магаре.

– А защо не „колело„?

– Мъжкото име не може да е кръгло, ще те помислят за гей. За теб ще изберем йероглифа „Шъ“, означаващ „клавиатура“, „кореноплоден“, „страница“ и прилагателното „безснежен“ и ще допълним с „Нгу“, маркиращ мъжки род. Накрая, пишем йероглиф „Мо“ – девствен.

– Но… това някак си не е съвсем вярно.

– Никой няма да те помисли за девствен, просто без „Мо“, йероглифите „Шъ-Нгу“ означават „бръснещ мустаците на майка си“.

– Добрее, аре сега да напишем твоята фамилия – казало франсето.

– Казвам се Го.

– Прекрасно, започваме с буквата „G“.

– Тя какво означава?

– При нас, европейците, буквите сами по себе си нищо не означават, но за да покажа уважението си към теб, пред „G“, ще сложа „H“ – във френския, тя все едно не се чете.

– Отлично. После „О“, нали?

– Не. За да покажем, че „G“ се произнася като „Г“, а не като „Х“, трябва след „G“ да сложим „U“, а също и „Н“, за да покажем, че „U“ не се чете, а само показва как правилно да четем „G“ и буквите „EY“, показващи, че думата не е дълга и скоро ще свърши.

– Hguhey… И след това „О“?

– Не. Във френския“О“ се произнася като „А“ или „ьО“, в зависимост от съседните букви и ударенията. Твоето чисто „О“ се записва като „AUGHT“, но думата не може да свършва на „Т“, затова, ще добавим непроизнасящото се съчетание „NGER“. Воала – Hguheyaughtnger.

Руският лингвист оставил чашата си на масата, взел лист и написал „Го“ и „Ге“.

– И това ли е всичко?

– Да.

Френският и китайският лингвист се почесали по главата.

– Добре, а твоята фамилия каква е?

– Шчекочихин-Крестовоздвиженский.

– А не искате ли просто да пием – първи се ориентирал китаецът.

Руснакът кимнал облекчено и вдигнал тост за шушкавите дифтонги.