„Да бъдеш или да не бъдеш – това е въпросът!“ 

Никога не бихте сбъркали прословутото изречение, нали? Шекспир остава в света на литературата и изкуството като икона, до която всеки иска да се докосне. Която всеки иска да разбере.

Уилям Шекспир е определян като най-значимия творец в англоезичната литература въобще. Запазени от него са 38 пиеси, 154 сонета, 2 дълги повествователни поеми и няколко други стихотворения.

Стремете се към съвършенство и без това няма да го постигнете.

Всяко безумие има своята логика. 

Не се поддавай на отчаянието. Животът не е нито по-добър, нито по-лош от нашите мечти. Просто е напълно различен.

Шекспир е роден в Стратфорд на Ейвън. На 18-годишна възраст се жени за Ан Хатауей и впоследствие двамата стават родители на 3 деца – Сюзана и близнаците Хамнет и Джудит. Между 1585 и 1592 г. започва успешна кариера в Лондон като актьор, писател и съсобственик на театрална трупа.

Целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея – влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе различни роли… 

Хората трудно намират общ език със себе си, може би защото е трудно да си добър разказвач и търпелив слушател едновременно.

Ако бях това, което исках, щях да мечтая да бъда това, което съм.

Пиесите на неповторимия драматург се играят до ден днешен на хиляди сцени по целия свят. Той създава великолепни трагедии (Хамлет, Ромео и Жулиета, Крал Лир, Макбет и др), комедии (Сън в лятна нощ, Много шум за нищо и т.н.) и исторически драми (Ричард III, Хенри VIII и др.).

Обичай всички, доверявай се на малцина, не навреждай на никого.

Любовта бяга от тези, които я преследват, а на тези, които бягат обратно, се закача на шията. 

Никога няма да намериш жена без отговор, освен ако се окаже без език.

Единствен глупавият побеждава в живота; умният вижда твърде много пречки и се разколебава още преди да започне…

За личния живот на великия Шекспир се знае малко и има много празнини, но по-важното е, че спокойно можем да четем и препрочитаме гениалните му произведения.

Уилям Шекспир умира на 23 април 1616 г. и е надживян от съпругата си и двете си дъщери.

Само нещастният познава щастието. Щастливият е манекен на жизнеността. Той само я показва, не я притежава.

 Дори да си студена като лед и чиста като сняг — пак не ще избегнеш клеветата.

В своето завещание Шекспир оставя основната част от значителното си състояние на своята по-голяма дъщеря Сюзана. В условията се указва тя да го предаде непокътнато на „първия син на своето тяло“.

Джудит има три деца, като всичките умират без да се оженят. Сюзана има само една дъщеря, Елизабет, която се омъжва два пъти, но умира бездетна през 1670 г., прекъсвайки линията на преките потомци на Уилям Шекспир. Завещанието на Шекспир почти не споменава съпругата му Ан, която вероятно получава по закон една трета от имуществото му.

По-опасно и по-вредно е да се укрива любовта, отколкото е да се обяви.

Да обичаш – това означава да бъдеш направен от сълзи и въздишки, от пламък и вярност, докато станеш купчина пепел.

Той отбелязва, че ѝ оставя своето „второ най-добро легло“, фраза, която предизвиква много спорове. Някои изследователи смятат, че това е обида към Ан, докато според други второто най-добро легло е брачното.

Без сетива, няма чувства. Ако се смееш, когато другите се смеят и плачеш, когато другите плачат, тогава трябва да се приготвиш да умреш, когато те умират, и да живееш, когато те живеят. 

Живеят само влюбените, останалите просто съществуват.

Уилям Шекспир е погребан до олтара на църквата „Света Троица“ в Стратфорд два дни след смъртта си. Епитафията, изсечена на надгробната му плоча, съдържа проклятие към хората, които биха преместили останките му, нещо, което е внимателно избегнато при реконструкцията на църквата през 2008 г. 

Алкохолът увеличава желанието, но намалява възможностите!

Бедната мъдрост често става роб на богатата глупост.

Още преди 1623 г. на северната стена на църквата е поставен погребален паметник на Шекспир, който го изобразява в момент на писане, а изсеченият текст го сравнява с Нестор, Сократ и Вергилий.

Човек е свършил, превърналнал се е в жив мъртвец не когато престане да обича, а да мрази. Омразата съхранява, в нея, в нейния химически състав е заложено “тайнството” на живота. Неслучайно тя си остава най-могъщият стимулатор, изнамерен някога, при това добре понасян от всеки организъм, дори от най-изнемощелия.

Източник: edna.bg