​В едно село имало приказно красива девойка. Идвали годежари от цялата околия да и искат ръката, но родителите и били претенциозни (искали най-доброто за детето си).

Един ден майката се изплашила, че дъщеря и може да остане стара мома и решили да приемат следващото предложение.

Не щеш ли същата вечер пристигнали родителите на два момъка, едните видимо и доста заможни. Поканили ги едновременно и започнали разговор. Първи взели думата по-заможните.

– Ние имаме безброй стада, земя, къщи… Детето ви цял живот ще носи злато и коприна и няма да се налага да работи. Само едно нещо ни притеснява – не знаем синът ни какъв любовник е!

Окуражени заговорили по-бедното семейство:

– Ние сме сиромаси, нямаме много стада и земя, но синът ни се слави като най-добър любовник в селото. Дъщеря ви може да легне гладна, но не любена – НИКОГА!

Замислили се родителите на момата, но вече се били разбрали да приемат днешната оферта, за това майката предложила на дъщерята, тя да реши.

Момата се изправила и рекла:

– Мамо, ти нали знаеш, че я не съм по яденето…