Имах връзка с обвързан мъж. Мъж, който ужасно дълго твърдеше, че е „пред раздяла“ с онази, другата жена, с която живееше тогава. Истината е, че когато магията между нас започна, аз също бях пред раздяла – с друг човек. Човек, с когото приключих така или иначе, отдавна.
Какви ли не неща си обещавахме един на друг. И все се стигаше до уверението „някой ден“.
Някой ден може би щяхме да бъдем двойка, да бъдем щастливи, да бъдем заедно – в пълния смисъл на думата.
Вероятно в някоя паралелна Вселена се събуждахме заедно с него в неделя сутрин и прекарвахме целия ден в лениви прегръдки и мързеливи мисли за любовта.
Е, но в тази, нашата реалност, аз му бях любовната, но не и удобната! Удобната беше друга – онази, с която в крайна сметка остана… И с която е до ден днешен!
Не го съдя. Не го мразя! Дори когато в един късен следобед ми каза, че искал да става и заспива с мисълта, че съществувам в живота му – но все пак на този етап не можем да бъдем повече от онова, което бяхме. Две объркани в мислите си души – всеки по своему.
И малкото време, което прекарвахме заедно, ми стигаше да видя щастливия му поглед. Не знам дали си струва да съжалявам за нещо, което дори не се беше случвало наистина, а само в нашите фантазии измежду кратките ни срещи.
Чудя се – кой беше най-прецакан от цялата ситуация? Той? Аз, любовната? Тя, удобната?
Винаги съм била наясно как свършват историите за третия ъгъл в един любовен триъгълник. Особено когато единият ъгъл се страхува, а другият изобщо не подозира, че е част от нещо подобно.
Единственото, за което се упреквам, е как позволих на себе си да стигна дотук. Как се превърнах в една жена, която не познавах досега и която със сигурност не харесвах. Жена, която съществуваше в мен и на която – ако можех със здрав разум да посъветвам като приятелка – бих казала единствено „Сложи точката и бягай!“
Днес не съм по-добра. Но съм по-мъдра.
Днес не съм любовната. Но в живота ми има много любов. Защото съм обичащата себе си.
Вярвам, че съм желана жена и ще бъда обичана тук и сега.
А тези, които вярват, че нещо ще се случи „някой ден“, ги чака двойно разочарование – защото те отдавна живеят живот, който не понасят физически и психически. И още повече – изпитват нетърпимост и към самите себе си, защото познават слабостите си и са наясно, че не могат да се справят с тях.
Всъщност любовта и удобството могат да съществуват заедно. И аз мога да го докажа на всеки… Трябва да си ненормален, за да не ми повярваш!
Автор: Н. Тенева
Източник: edna.bg
