Хората, които преминават през петия и последен етап на реинкарнация (прераждане) са познати като стари души. В този етап на развитие душата търси равновесие и завършеност, и има силен стремеж към предаване на факлата преди края на реинкарнацията.

Краят на пътуването

При завършването на четвъртия етап на реинкарнация, душата е извървяла дълъг път.

– В първия етап, когато тя е новородена душа, тя получава знания за физическото съществуване, живота и смъртта и за необходимостта тя да бъде отгледана.

– През втория етап, като душа – бебе, тя научава информация за обществото, културата и общността, за нуждата от структура, принадлежност и играенето на роля.

– През третия етап, като млада душа, тя научава какво е това свободна воля и самоопределение, поемайки контрол върху собствената си съдба и е готова да поеме това предизвикателство.

– През четвъртия етап, като зряла душа, тя е научила що е това съжителство и взаимосвързаност, поемайки отговорност за своите взаимоотношения и почитайки различното и другостта.

Накрая, душата е готова за последния етап от пътуването: връщането към цялото и края на реинкарнацията (прераждането).

Това връщане към цялото не предполага каквато и да било загуба на индивидуалност, както си представят някои хора. Краят на прераждането — „възнесението” или „просветлението” или както искате да го наречете — не означава изчезване от съществуването, разтваряне в нищото. По-скоро душата завършва пътуването си като уникален индивид, като отличителна звезда в нощното небе, като напълно осъзнала Аза си.

Така че, за да започне този етап, душата ще е склонна да се фокусира върху истинското изразяване на себе си и на реализирането си, търсейки изживявания, които предоставят лична реализация в живота на физическо равнище. Това би могло да се открие да кажем в актьорството, рисуването, отглеждането на лозя, градинарството, пилотирането на стари самолети или просто в това да си дядо или баба. Душата не се интересува от успеха или славата, стига да върши нещо, което много обича и да намери вътрешно удовлетворение.

По-късно към края на етапа, повече се набляга върху преподаването, отколкото просто да ученето: на предаването на научените от нея уроци, на показването на пътя на другите.

За някои, особено душите на старите свещеници, акцентът на преподаването е изрично духовен. Много от великите духовни учители в света са стари души.

Това не означава, че всеки самопровъзгласил се за гуру човек е стара душа. Съвсем не. Има духовни учители във всички етапи на реинкарнацията. Но напредналата в развитието си стара душа има определени характеристики като духовен учител, които изпъкват пред останалите: дълбока мъдрост, силно изразено съчувствие и малко или никаква връзка с материалните неща.

Основният урок за старите души е свързан с единството в многообразието. Старата душа вече има добре развито усещане за своята идентичност (от етапа когато е била млада душа) и взаимозависимост (от етапа на зрялата душа). Сега душата се чувства привлечена да се свърже отново с по-високия ред на нещата, с основното космическо единство.

Това не означава отхвърляне на уроците от предишните етапи в полза на някоя хубавичка празноглава идея за единство. По-скоро това означава приемане на всичките двойствености на живота (азът и другите, любов и омраза, щастие и болка и т.н.) като неразделна част от цялото.

Възприятия на старата душа

През този пети и последен цикъл на равнище Земя, има по-голямо холистично възприемане на аза, живота и на всичко като част от по-голяма картина. Така че докато зрялата душа идва и възприема другите като братя и сестри, старата душа вече възприема, както аза, така и другите като неразривна част от по-великото цяло, които всичките са уникални, но в същото време и съществени.

С други думи, старата душа започва да възприема всяко нещо, всяко живо същество всеки момент като част от един голям гоблен.

Въпросът сега е как да се свърже с тази обединена реалност посредством собственото си същество — как да е в мир при наличието на всички конфликти, как да изпитва хармонията сред цялото това разнообразие.

Това включва признаване на правото на всяко живо същество да избира път в живота си в по-широката схема на нещата. Ние всички сме част от Едното, и в същото време сме много, всеки следващ различен път. И нито един път не е погрешен. Оттук и мотото на старата душа: „Ти си върши свойта работа, а аз ще си върша моята”.

Начини на живот на старата душа

Старите души стават по-спокойни, откъснати и отдалечени в живота. Човешкото съществувание е познато и управляемо (за тях) и няма толкова много проблеми или спорни въпроси, с които те да се справят. Основните проблеми всъщност са екзистенциални, а не материални или психологически.

Като си вършат своето, старите души в крайна сметка не преследват нищо друго освен собствения си път, като позволяват на другите да преследват техните, като просто усъвършенстват собствените си способности като са самите себе си в живота в най-голямата степен която им се отдава. Много го правят посредством артистични, хуманитарни или философски занимания, макар че за много от тях най-голямата форма на самоизява може да е нещо така „скучно” като градинарството. Работа, почивка и забавления се превръщат в едно и също нещо.

Потенциална трудност за старите души е изпадането в апатия, така че повече не им пука за живота и света. Когато физическият план на нещата започне да губи привлекателността си, преродената душа може да покаже признаци на незаинтересованост към света дори от раждането си.

Всъщност, депресията е формата на психична болест, от която са уязвими старите души. (Което не означава, че всеки човек в депресия е непременно стара душа. Просто стара душа, която започва да вижда по-голямата картина може понякога да усеща, че обикновеният живот е безсмислено изпитание.)

Накрая, радостта бива открита в това човек просто да съществува в противовес с това да действа.

Как да различим стара душа?

Старите души имат ниво на самоувереност, което е необичайно за душите в другите етапи (с изключение на Краля на душите, който всъщност никога не се съмнява в себе си в нито един етап). Те са обикновено спокойни и се чувстват добре в кожата си. Това не означава, че те нямат проблеми; много от тях очевидно имат. Но техните проблеми не доминират над тях по начина, по който това се случва често със зрелите души.

Старите души имат склонността да излъчват спокойствие и постоянство, които са смислени, дълбоки и целенасочени. В сравнение с тях младите души може да изглеждат френетични и повърхностни, докато зрелите души изглеждат непрекъснато стресирани и връхлитани от живота. Често можете да го чуете в гласа им – младите души имат навика да говорят високо и бързо, зрелите души имат някак мек тон, подплатен от несигурност, докато старите души имат бавен, дълбок глас – спокоен, уверен и осъзнат.

Тези вътрешни спокойствие и дълбочина се виждат също и в очите на старата душа. Докато младите души не могат да задържат контакт с очите дълго време, а зрелите очи го правят само понякога, когато не са твърде стресирани или разсеяни, старите души поддържат пряк контакт с очите и погледът им е непоколебим. (Забележка: Това не е същото като студения поглед на психопат!) Те не се страхуват да гледат друг човек в очите и да виждат в сърцата им.

Сравнени с други души, старите души обикновено са по-спокойни и философски настроени към живота, те са спокойни за себе си и за другите и са привързани към по-малко материални неща. Те са склонни да бъдат привлечени от спокойния живот далече от шума на големия град. Старата душа е по-скоро гражданин на света, отколкото е свързана с едно място. Старите крале най-вече ще са склонни да прекарат живота си като бездомни скитащи учители.

Завършването на цикъла на реинкарнацията

Всеки етап на оценяване на душата има седем нива, включително това. Така че след приключване на 7-то ниво на етапа на зрялата душа, душата започва следващия си живот като стара душа от 1-во ниво. Душата след това преминава цялата поредност от развитие като стара душа, докато накрая достигне 7-то ниво. Това е последната стъпка, стъпка 35 от 35-те стъпки на реинкарнацията.

Аз понякога срещам, хора които са убедени, че няма как да не са в момента в своята последна реинкарнация, просто защото те са така „духовни” и изобщо не харесват материалния свят. Нещата не действат по този начин.

Целта на еволюцията не е да се изплъзне на окаяното физическо ниво, въпреки проповядваното от мнозина. Краят на реинкарнацията не е някакъв вид възмездие за добро поведение. Човешкото съществувание не е затвор, нито колело на мъченията, от което само най-достойните се освобождават.

Ние се прераждаме, защото искаме и защото избираме да се преродим. Продължаваме да го правим именно защото искаме да се примирим с него. Ние знаем, че във всеки живот вероятно ще прекараме няколко десетилетия без да си спомняме кои сме, без да си спомняме вечния си Дом, съгласявайки се с илюзията за разделяне, изпитвайки страх. Това е именно са нещата, които ни вдъхновяват са станем по-осъзнати.

Завършването се случва когато в без значение дали човек се е преродил или не се е преродил: а когато е прозрял илюзията и винаги се чувства у Дома.

Ако имате проблеми с това, че сте във физическо тяло, то имате да изминете още път.

Така че последният живот е този, в който сте много доволен да сте във физическа форма и я използвате като възможност да учите и просветлявате другите.

Рамана Махарши е пример за човек в последния си живот, достигнал до края на реинкарнацията. Към края на живота си някои от неговите ученици го умоляват да не умира, да не ги оставя. Отговорът му е:

„Но къде бих могъл да отида”?

Той знае, че както той, така и всички ние останалите, сме вече у Дома си, и че винаги ще бъдем там, като всъщност никога не сме го напускали истински.

Източник: Диана