Срещат се двама приятели след години. Единият унил, опърпан… Другият го пита:
– Какво става? Не приличаш на щастливо женен!
– Мани, остави се! Жената ми прибира всичките пари. Нищо не ми оставя…
– Сега ще те науча! Аз на моята съм ѝ казал, че в казармата съм си загубил калашника и досега го изплащам. Оставя ми парите и аз си харча за каквото си искам.
Връща се нашият вкъщи и казва на жена си:
– Жена, аз в казармата бях танкист. При едни маневри цопнах в едно блато с танка и така и не го извадиха. Днес ми се обадиха от военното, че ще трябва да го изплащам.
И като се почнало едно изплащане – месец, два, три, пет… На жената ѝ писнало.
– Води ме при генерала, аз да говоря с него!
– Мани, недей! Това са мъжки работи…
– Не! Отиваме!
Отиват там и тя почва:
– Господин генерал, ние сме тук по въпроса за танка…
Генерала учуденооо…се плясва по-челото:
– Това са мъжки работи, госпожо. Изчакайте отвън, ние с мъжа ви ще ги обсъдим.
Влизат в кабинета и генералът го започва:
– Ти луд ли си, бе?! Танк ?! Аз изплащам картечница, а ти… цял танк!
Излиза нашият и казва:
– Жена, аз казах ли ти да не идваш! Прегледахме книжата и се оказа, че в танка имало и картечница…