В южната част на съвременен Ирак, между реките Тигър и Ефрат преди около 7000 години се заселил загадъчен народ – шумерите.
Те внесли съществен принос в развитието на човешката цивилизация, но ние и досега не знаем откъде са дошли шумерите и на какъв език са говорили.
Долината Месопотамия била населена с племена на семити скотовъдци, които били изместени на север от пришълците шумери. Самите шумери не били в родство със семитите, освен това техният произход и до днес е неясен. Неизвестна е и прародината на шумерите, нито езиковото семейство, към което е принадлежал техният език.
За радост шумерите са оставили много писмени паметници. От тях сме разбрали, че шумерите са наричани така от съседните племена, докато самите те се наричали санг-нгига – „черноглавите“. Те наричали своя език „благороден“ и го смятали за единственият годен за хората (за разлика от не толкова „благородните“ семитски езици, на които разговаряли техните съседи).
Но шумерският език не бил еднороден. В него имало особени диалекти за мъже и жени, рибари и пастири. Как е звучал шумерският език, и до днес е неизвестно. Повечето омоними позволяват да се предположи, че езикът е бил тонов (като например съвременния китайски), а значи смисълът на казаното често зависел от интонацията. След залеза на шумерската цивилизация езикът на шумерите още дълго време се изучавал в Месопотамия, тъй като на него били написани повечето религиозни и литературни текстове.
Шумерите са попаднали в Месопотамия по теченията на реките, а първите им селища са се появили в делтите на Тигър и Ефрат. Очевидно те са били добри мореплаватели, тъй като са могли да се придвижват нагоре по непознати реки и да открият подходящо място за пристанище.
Освен това учените смятат, че шумерите произхождат от планинска местност. Неслучайно в езика им думите „страна“ и „планина“ се пишат еднакво. А и шумерските храмове – зикурат – по вида си напомнят планини. Това са стъпаловидни съоръжения с широка основа и тесен пирамидален връх, където се намирало светилище.
Още едно важно условие – тази страна трябвало да притежава развити технологии. Шумерите са били един от най-развитите народи на своето време, те първи в целия Близък изток са започнали да използват колелото, създали са иригационна система, изобретили са уникална писменост. Според една от версиите тази легендарна прародина е била разположена в Южна Индия.
Шумерите неслучайно са избрали за нова родина долината Междуречие (Месопотамия). Тигър и Ефрат водят началото си от Арменската планинска земя и носят в долината плодородни наноси и минерални соли. Поради това почвата в Месопотамия е изключително плодородна, там в изобилие са расли овощни дървета, зърнени храни и зеленчуци.
Силните разливи се превръщали в истинско бедствие, те унищожавали всичко по своя път – градове и села, ниви, животни и хора. Вероятно когато са се сблъскали с това бедствие, шумерите са създали легендата за Зиусудра.
На събрание на всички богове било взето страшно решение – да се унищожи цялото човечество. Само един от боговете – Енки, се смилил над хората. Той се явил насън на Зиусудра и му заръчал да построи огромен кораб. Зиусудра изпълнил божията воля, пренесъл на кораба цялото си имущество, семейството и роднините си, различни занаятчии за запазване на знанията и технологиите, домашни животни, зверове и птици.
Вратите на кораба били засмолени отвън. Сутринта започнал страшен потоп, който изплашил дори боговете. Дъждът и вятърът вилнели шест дни и седем нощи. Накрая, когато водата започнала да отстъпва, Зиусудра напуснал кораба и принесъл жертва на боговете. Тогава, за награда за неговата вярност, боговете дарили него и жена му с безсмъртие.
Тази легенда не просто напомня преданието за Ноевия ковчег, а по-скоро библейската история е била заимствана от шумерската култура, тъй като пристигналите до нас поеми за потопа водят към XVIII в. пр.н.е.
Шумерските земи никога не са се явявали една държава. Всъщност това е била съвкупност от градове държави, всяка със свои закони, наказания, владетели, армия. Общи били само езикът, религията и културата. Градовете държави можели да враждуват помежду си, да обменят стоки или да влизат във военни съюзи.
Във всеки град държава управлявали трима владетели. Първият и най-главният се наричал Ен. Това бил цар жрец (впрочем Ен можела да бъде и жена). Главната задача на Ен било провеждането на религиозните церемонии – тържествени процесии и жертвоприношения. Освен това той управлявал всички храмови имущества, а понякога – имуществата на цялата община.
Важна сфера в Древна Месопотамия било строителството. На шумерите се приписва изобретяването на печената глина (тухли). От този по-здрав материал се строили градски стени, храмове, хамбари. То било във владение на жреца строител Енси. Енси следил също оросителната система, тъй като каналите, шлюзовете и стените позволявали поне отчасти да се контролират нерегулярните разливи.
По време на войни шумерите избирали още един водач – военен вожд – Лугал. Най-известен военен вожд бил Гилгамеш, чиито подвизи са увековечени в едно от най-древните литературни произведения – „Епос за Гилгамеш“. В тази история великият герой хвърля предизвикателство на боговете, побеждава чудовища, донася в родния си град Урук скъпоценното кедрово дърво и дори се спуска в задгробния свят.
В Шумер съществувала развита религиозна система. С особена почит се ползвали трима богове – богът на небето Ану, богът на Земята Енлил и богът на водата Енки.
Освен това всеки град имал свой бог покровител. Например Енлил бил на особена почит в древния град Нипур. Жителите на Нипур смятали, че Енлил им е подарил такива важни изобретения като мотиката и ралото, а също ги е научил да строят градове и да изграждат около тях стени.
Важни за шумерите били богът на слънцето (Уту) и на луната (Наннар), които се сменяли на небосклона. И разбира се, една от най-важните фигури на шумерския пантеон била богинята Инана, която асирийците, заимствали религиозната система на шумерите, започнали да наричат Ищар, а финикийците – Астарта.
Инана била богиня на любовта и плодородието и едновременно – богиня на войната. Тя олицетворявала преди всичко плътската любов и страст. Неслучайно в много шумерски градове е съществувал обичаят „божествен брак“, когато царете, за да осигурят плодородие на своите земи, хора и добитък, прекарвали нощ с върховната жрица Инана, въплъщаваща самата богиня.
Подобно на много древни богове, Инана била капризна и непостоянна. Тя често се влюбвала в смъртни герои и горко му на този, който отхвърлел богинята! Шумерите смятали, че боговете са сътворили хората, като смесили своята кръв с глина. След смъртта душите попадали в задгробния свят, където също нямало нищо освен глина и прах, от които се хранели мъртвите. За да направят живота на починалите си предци още по-добър, шумерите им принасяли в жертва храна и напитки.
Шумерската цивилизация достигнала нечувани висоти дори след завоеванията на северните съседи. Културата, езикът и религията на шумерите били заимствани първо от Акад, после от Вавилония и Асирия. На шумерите се приписва изобретяването на колелото, тухлите и дори бирата (макар че те приготвяли ечемичена напитка по друга технология).
Но главното постижение на шумерите била, разбира се, уникалната писмена система – клинопис. Клинописът е получил своето название поради формата на знаците, които оставяла тръстиката върху мократа глина – най-разпространеният материал за писане.
Шумерската писменост е произлязла от системата за изчисляване на различни стоки. Например когато човек броял своето стадо, за обозначаване на всяка овца правел топче от глина, след това поставял тези топчета в кутия, а върху кутията поставял знак – количеството на топчетата.
Тъй като всички овце в стадото били с различен пол и възраст, върху топчетата се появявали знаци, съответстващи на животното, което обозначавали. И накрая овцете започнали да се изобразяват с рисунки – пиктограми.
Не било много удобно да се рисува с тръстика и пиктограмата се превръщала в схематично изображение, състоящо се от вертикални, хоризонтални и диагонални клинове.
И последната стъпка – тази идеограма започнала да обозначава не само овца (на шумерски „уду“), но и сричката „уду“ в състава на сложни думи.
Първоначално клинописът бил използван за съставяне на икономически документи. От древните жители на Месопотамия до нас са достигнали обширни архиви. Но по-късно шумерите са започнали да записват и художествени текстове, появили се дори цели библиотеки от глинени таблички, които не се страхували от пожари.
Именно поради пожарите, в които загивали шумерските градове, завоювани от войнствените акадци, до нас са достигнали уникални сведения за тази древна цивилизация.
Видео:
