Романтичната любов в западните общества често се описва със стереотипи и клишета. Сещате се – две копнеещи половинки, търсещи се цял живот, за да запълнят празнотите една в друга.
Истината е, че не са много хората, които могат да се похвалят, че са открили своята истинска и споделена любов. От една страна тя се възприема като мит, но от друга любовта е висша ценност за човека.
Кой бърка?
Митът за любовта влияе активно върху нашата култура. Разбирането за моногамната чиста връзка, изцяло потопена в обич, е стереотипът, който кара много хора (мъже и жени) години наред да търсят своето липсващо парченце. Но дори когато успеят да завършат мисията невъзможна и някак си съумеят да открият онзи специален човек, времето изтърква романтиката. И така любовта завършва с развод, а фразата „До края на дните ти“ все повече започва да губи своя смисъл.
Защо ни е да обичаме?
За да не си приказвам врели-некипели, попитах петима души защо искат да обичат. Те ми казаха следното:
„Ако имах избор нямаше да искам да обичам. Просто се случва. От време на време в живота ти се появяват хора, които просто обикваш, колкото и да се дърпаш“ – В. К., жена на 23 години
„За да карам друг да се усмихва“ – В. П. – мъж на 20 години.
„Аз не мисля, че обичта се подчинява на каквато и да било воля, а ако се подчиняваше, това би означавало, че хората сами искат да са зависими“ – Н. Б., жена на 20 години.
„За да мога за краткия си живот да изпитам най-великата магия на света“ – А. Щ., мъж на 20 години.
„Защото искам да си имам приказка“ – И. С., мъж на 27 години.
Според моите респонденти любовта си остава магия. Тя не се създава, не е подвластна на Аз-а. Тя създава щастие. Пръква се от някъде, прави белята и оставя двама да се чудят какво ще я правят. Това е едната позиция: пеперудите в стомаха, романтиката на топло, живот с усмивки и вълшебства.
Дали?
Парадигмите за любовта и брака, наложени на всеки един от обществото, изграждат индивида. Те започват да се налагат още от ранна детска възраст от родители и околни възрастни.
Сугестопедичното внасяне на мисловен модел продължава да действа по време на младостта и старостта.
В този ред на мисли дали обичаме, защото искаме, или го правим по презумпция? А де!? Все се чудя дали копираме поведението на родителите си, които отдавна искат да се разделят (с изключения), или реално желаем да почувстваме емоционалния пик на любовта, завършващ с еднакъв по размер душевен катарзис?
Човекът обича с очаквания. На подсъзнателно и съзнателно ниво той има фиксирана представа затова какво е обичта и как тя би трябвало да действа в неговата връзка. А когато очакванията не се оправдаят, което най-редовно се случва, нещо отляво стене и боли.
Любовта наистина е медицински феномен. Тя може да убие човек, но може и да го направи щастлив. Кое е първото и кое второто обаче е въпрос на време и партньори.
Александър Градинаров
Източник: tialoto.bg
